12. ИВАНКА КОПНЕЕ ЗА ВОЙВОДСТВО

Том ІІ: Хайдушки песни

Седнала ми е Иванка
в тейната долна градинка,
под червения трендафел,
та дремно везмо да везе,
хем везмо везе, хем плаче,
хем са над везмо надвиза,
надвиза и надчудува.
Отде я виде майка й,
тя си Иванке думаше:
- Иванке, моя дъщерьо,
що везмо везеш и плачеш,
и са над везмо надвизаш,
надвизаш и надчудуваш?
Дал ти са крати коприна,
синя, зелена коприна,
бяла, червена вренгия?
Я Иванка й думаше:
- Мале ле, ти Иванкина,
не ми са крати коприна,
бяла, червена коприна,
синя, зелена вренгия;
на ми е севда надвила,
надвила и надварила:
да ида в гора зелена,
да стана млада войвода,
да нося тюфек на рамо,
чифте пищови на пояс;
да водя млади юнаци.
Я майка си й думаше:
- Иванке, моя дъщерьо,
немой ти дума тва дума,
не е дума за думанье,
че ти си мома лефтера,
кя да та чуят, Иванке,
нашите до двя невясти,
орати кя ти извадят
и песня кя ти изпеят.
- Мале ле, ти Иванкина,
да чуят, мале, да пеят,
и аз барабар кя пеям,
барабар със невястите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.