115. ГЪЛЪБ ВОЙВОДА СИ ОТМЪЩАВА

Том ІІ: Хайдушки песни

Гълъб на Станка думаше:
- Станке ле Дерменджийкина,
Станке ле Паспалджийкина!
Исках та първа година,
майка ти кае: "Дар няма";
исках та втора година,
тейко ти кае: "Малка е,
не мое измет да чини
на свекър и на свекърва,
на зълви и на девери";
исках та третя година,
ти си ми рече: "Нещъ го,
че ми е Гълъб айдутин,
на айдутите войвода."
Гълъб са люто разсърди,
че събра Гълъб и набра
до седемдесет юнака,
йоще му седем трябуват
и тяф на пътя намери.
Та че ги Гълъб поведе.
Най-напреш върви Гълъбът,
подир Гълъбът - Бабалят,
подир Бабалят - Гешоолу.
Вървели, що са вървели,
до студен извор допрели.
Сеннали да си починат,
студена вода да пият.
Синките ядат и пият,
Гълъб не яде, не пие,
бурмия пушка развива,
синя момия навива,
тънка си пушка пълнеше
и на дружина думаше:
- Еште и пийте, дружина,
ала са не юпивайте:
виното шъга не знае,
ракия дослук не гледа;
че ша ва, кардаш, заведъ
на чифлик Мехмедбеювът,
у Станка Дерменджийкина.
Че стана Гълъб да върви
и си дружина поведе.
Че са ютишли, ютишли
на чифлик Мехмедбеювът,
у Станка Дерменджийкина.
Портата бе затворена,
Гълъб дружина думаше:
- Дуварът ша си прескоча,
портата ша ви отворя.
Че си дуварът прескочи,
че на дружина отвори,
на къшни върта ютишле.
Почука Гълъб, повика:
- Митьо льо, йолдаш и кардаш,
стани ми, Митьо, отвори
въртата, кардаш, къшните,
че съм ти, Митьо, замръкнал -
таз вечер тук да нощувам!
Не ги е никой бре зачул,
най ги е Станка зачула.
Станка мама си думаше:
- Кой чука, мамо, въртата,
туй време, мамо, без време?
Дали са наште аргати,
или е, мамо, наш боба,
или са върли айдути?
Повика Гълъб, почука,
че си въртата изкърти,
право си в къщи увлезе,
Митя си навън извлече,
мръвка по мръвка го сече,
ем сече Гълъб, ем дума:
- Митьо льо, йолдаш и кардаш,
знаеш ли, Митьо, повниш ли,
като в Котлуджа одифме,
цяла свиня изядохме,
вяра и клетва сторифме,
Станка на мене ша дадеш?
Пък ти я, кардаш, не даде.
Как беше сладка свинята,
тъй да са сладки ножове,
ножове, чифте пищови!
Та че са оттам станали,
при неин баща отишли,
в кърът на воденицата;
почука Гълъб, повика:
- Стани, дерменджи, отвори:
три кола жито караме -
житото да ни съмелеш.
Дерменджи върта отвори,
Гълъб го в сърце удари.

Бележка на съставителя (Осинин): "Гълъб войвода е роден в Марчево, Новозагорско, около 1798 г. Занаятът му бил абаджилък. Бил едър, хубавец. Никой не могъл да го "надвещи" с оръжие. Станал хайдутин поради несполучливата му любов със Станка, дъщеря на Иван Дерменджията от същото село. Хайдутувал само за лично отмъщение. Дружината била издадена от Гол Кольо, който избягал уж от турците и дълго време стоял с хайдутите. Гълъб избягал в Румъния, където се заловил за търговия. Любовта му към Станка не угаснала. Всеки път, когато отивал на Узунджовския панаир, й пращал подаръци. Тя умряла в 1879 на 84-85 г. Била хубава и на старини. Гълъб е умрял в Румъния ("Сборчец", събрал и наредил Г. Попруски, 1887, Стара Загора)."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.