114. СТОЯН И ЗАПТИИ

Том ІІ: Хайдушки песни

Мама Стоену думаше:
- Стоене, синко Стоене,
вчера юнаци минаха,
за тебе, мама, питаха:
"Къде е, ненчо, млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
със нази Стоян да доди,
ни ще го него направим
на хайдутите главатар,
на парите ни хазнатар."
Пък аз им казах, Стоене:
"Стоян се й болен разболял
на говедарско пладнище,
на самодивско игрило."
Пък те ми, мама, думаха:
"Бабо льо, стара бабо льо,
ако са Стоян продигне,
той нази да си пристигне
на Рила, стара планина,
на Хайдушката равнина."
Я стани, синко Стоене,
стани ги, синко, пристигни.
Стоян са люто ръзсърди
и на мама си думаше:
- Майно льо, стара майчице,
не ти ли стигна, майно льо,
девят пещери с бешлици,
десета желти жълтици?
Че стана Стоян, че стана,
преметна пушка бойлия,
запаса сабя френгия,
че скочи Стоян, отиде
на Рила, стара планина,
на Хайдушката равнина.
Отстърна Стоян седеше,
седеше, Стоян, гледаше
какво си правят хайдути:
буен си огън наклали,
черно си каве варяха,
варяха и го пияха.
Стоян на ум си думаше:
"Тез не са хора юнаци,
юнаци, хора хайдути,
най ми са хора заптии,
заптии, бюлюкбашии,
дето си мене те търсят
тъкмо ми девят години."
Че стана Стоян, отиде,
въз заптии си отиде.
Кът си Стояна видяха,
буен си огън изгасиха,
черно си каве плиснаха
и на Стояна думаха:
- Стоене, кардаш Стоене,
Стоене, кардаш и йолдаш,
Стоене, млада войвода,
ела, Стоене, със нази,
млада войвода да станеш,
на парите ни хазнатар.
Стоян си въз тях отиде,
опак му ръце свързаха,
и на Стояна думаха:
- Стоене, луда гидийо,
Стоене, млада войвода,
девят години, Стоене,
девят години настана,
тебе, Стоене, как търсим -
голи, джанъм, оголяхме,
боси, джанъм, обосяхме,
Стоене, млада войвода,
нещичко ще те питаме,
правичко да ни обадиш:
колко години как ходиш
по тази стара планина,
по таз Хайдушка равнина,
колко си хора ти убил,
колко си хора ти затрил,
колко имане си събрал?
Стоян заптии думаше:
- Заптии, бюлюкбашии,
девят години съм ходил
по тази стара планина,
по таз Хайдушка равнина,
чиляка не съм убивал,
чиляка не съм затривал,
девят пещери напълних,
девят пещери с бешлици,
десета желти жълтици.
Заптии чудом се чудят,
един се други бутаха,
един се други питаха -
дали Стояна затрийме,
дали Стояна убийме?
Най-малко едно заптийче
на заптии си думаше:
- Като е ходил млад Стоян
ходил е девят години,
по тази стара планина,
по таз Хайдушка равнина,
Стоян си трябва да знае,
тряба да знае да свири,
нека ни Стоян посвири,
посвири, Стоян, поиграй,
тога да си го затрийме,
тогаз да си го заколим!
Заптии думат Стоену:
- Стоене, млада войвода,
като си ходил, Стоене,
девят години, Стоене,
по тази стара планина,
по таз Хайдушка равнина,
я ни, Стоене, ти попей,
попей, Стоене, поиграй!
Стоян заптии думаше:
- Заптии, бюлюкбашии,
я ми ръката отвържете,
ръката, джанъм, дясната,
да си бръкна в куюн джоби,
да извадя свирка с два гласа,
да извадя да ви посвиря,
посвиря и поиграя.
Че му ръката отвързаха,
ръката, джанъм, дясната.
Не извади Стоян, не извади,
не извади свирка с два гласа,
най извади сабя френгия,
на дванайсе я разгърна,
дванайсе слънца огряха.
Че са надясно завъртя,
дор, са наляво обърне,
сал ми остана, остана
едно ми младо заптийче.
Че са Стояна молеше:
- Стоене, млада войвода,
не ма, Стоене, затривай,
я ма, Стоене, остави,
че имам дребни дечица,
че имам млада женица.
Стоян заптийче думаше:
- Кът ти са дребни дечица,
кът ти е млада булката,
що търсиш мене да ловиш?
Къс по къс си го разсече,
на клонове го разфърля,
на драките го накачи.
Че си калпака отложи,
нагоре Стоян погледна
и са на Бога болеше:
"Вишни ле, вишни Господи,
девят години как ходя
по тази стара планина,
по таз Хайдушка равнина,
чиляка не съм затривал,
чиляка не съм убивал,
а сега, Боже ле, сбърках.
Прости ма, Боже, прости ма!"
Че си смили Бог Стояна,
златно му спусна кандило,
Стоян си у тях отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.