|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
113. ЛОВЕШКИТЕ КАДИИ И АХМЕД
Том ІІ: Хайдушки песни
Събрале са се, набрале
бре ловешките кадие,
та да си съдат Ахмеда,
АХмеда баш байрактарин.
- Ахмеде, байрактарину,
колко си майки разплакал,
млади невести почернил
и колко дребни дечица
оставил клети сираци!
Човека имах за муха -
колко повече утрепвах
сърцето ми се радваше,
едного само от всички
сърцето ми го жалее.
Той ми са милно молеше:
"Ахмеде, баш байрактарин,
пожалей клето сираче,
що храни майка и сестра!
Мама ма не е видяла
цели ми девет години -
дене и ноще тъгува,
се жали, клета, за мене
и да се върна ма чака -
земи ми тежко имане,
пусни ма майка да вида.
Знаеш ли сърце за майка,
знаеш ли сърце за сестра
как жали и как милее!"
А азе си го не слушах,
най му главата отрязах.
Глава му падна на земя,
език му клетва прокълна:
"Проклета да е таз майка,
дето е тебе родила,
родила милост да няма!"
Не бе си клетва дорекъл
и сеймене ма хванаха.
Люта с клетва сирашка!
Кадие, стари мюжтие,
съдете, какво съдите,
пешин вазе си съдете -
вие сте с мене ортаци.
Главата да ми земете,
на Стамбол не ма пращайте,
че щат и вазе доведат,
на Стамбол да ви обесят.
Та па са дошле джеляте
и му главата узеле.
Копривщица, Пирдопско (Каравелов-Лавров, № 113; =Славейков, Книга
на песните, с. 102 - поправена).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|