|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
11. КАКВА СЕ Й ПРОЛЕТ ЗАДАЛА
Том ІІ: Хайдушки песни
Каква се й пролет задала,
каква се й гора зелнала!
Сред гора поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
До кладенеца седяха
дванайсемина хайдути,
със войводата тринайсе -
Хаджи Димитър от Сливен,
Стефан Караджа от Тулча
и Васил Рахньов от Градец.
Васил войводу думаше:
- Войводо, Хаджи Димитре,
я хайде, джанам, войводо,
хайде през Градец да минем
у дома да ви заведа,
че ми за Градец домъчня -
за мойта булка хубава,
за моите деца четири
момчета и момичета,
за Добря, за най-малкото.
Войвода дума Василю:
- Бре, Василе Рахнюолу,
Рахнюолу хайдутино,
как щем през Градец да минем,
като го думат хората,
че Градец пълен със турци,
пълен със турци сеймени -
на сяка протка калаур,
на вашта протка два кола,
два кола - два калаура;
вардят ни, ша ни уловят.
Васил войводу думаше:
- Не бой се, не бой, войводо,
аз имам верни комшии -
вуйковца буля Вълковца,
баба ми, баба Пенковца,
тий мене не ща издадът.
Че са станали, отишли.
Васил на врата похлопа
и си на име извика:
- Пенке ле Славовичина,
Василе Рахнюолу
излез вратата отвори,
слабо си сърце яко дръж -
сакън да не се уплашиш,
че мусафири доведох!
Че стана Пенка, Пенке ле,
че стана да му отвори,
Васил на Пенка думаше:
- Пенке ле Славовичина,
голям огънят наклади,
хубава манджа наготви
и топла пита да месиш,
да си гостите нагостим.
Градец, Котленско; непубликувана (зап. 1946 г.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|