106. ИРИНА ХАЙДУТКА

Том ІІ: Хайдушки песни

Откак са Стоян подигна
с сестра си бяла Ирина,
до царя хазна не ходи,
до царя и до везиря.
Че са разболя млад Стоян,
зле болен Стоян, ша умре.
Стоян Иринки думаше:
- Ирино сестро, Ирино,
често ми вода подавай,
често на друма поглеждай -
царска ша хазна да мине,
да мине, да не замине.
Иринка дума байни си:
- Байно ле, бачо Стоене,
хазната, бачо, замина
вчера, байно ле, но пладня:
триста я власи караха,
малко я момче водеше,
мънинко момче латинче.
Стоня Ирини думаше:
- Ирино, сестро Ирино,
днеска, Ирино, да умра,
утря ша тръгнеш да просиш
със една торба струняна.
Иринка й жалба дожале,
че флезе в темни горници,
че са юнашки премяни -
облече руба юнашка,
запаса силяф сребърен,
нареди алтън пищови,
приплесна сабя френгия,
порами пушка бойлия,
въседна конче хранено,
че си хазната достигна
в Тимотий село голямо,
в Тимотийските чаири,
там си конете пасяха,
по малко хлебец ядяха.
Мънинко момче латинче
турски на хазна седеше,
сребърна пушка държеше.
Иринка момче думаше:
- Мънинко момче латинче,
даваш ли пушка за глава,
или главата - за пушка?
Мънинко момче латинче,
то на Иринка думаше:
- Аз давам глава за пушка,
че си пушката не давам.
Че се завъртя Ирина,
триста си власи поломи,
поломи, та ги погуби,
и мъничко момче латинче;
нъзакь хазната върнала.
Кът си у тях отиваше,
отдалеч вика байни си:
- Байно ле, баю Стоене,
ставай хазната посрещни,
да ма потеря не стигне.
Тамам хазната стоварят,
ева потеря де иде.
Че си Стояна фанаха,
опет му ръце вързаха,
в Тимотий ша го закарат,
в Тимотийската тъмница.
Че стоя девекь години -
нито си пущат Стояна,
нито си Стоян умира.
Че са Иринка чудяше
как да извади брата си
от Тимотийска тъмница?
Тя са й чаушин писала,
облече руба чаушка,
наложи калпак чаушки,
затъкна перо чаушко,
въседна конче хранено,
че на Тимотий отиде,
в Тимотий хоро играе,
тимотийските хаджии,
те сряд хорото седяха,
печено агне ядяха,
чървено вино пиеха.
Като чаушка видяха,
сете му на крак станаха,
сете му селям дадоха.
Един му конче поема,
други му чубук подава,
треки му каве вареше;
чауш от конче не слазя,
нито им чубук поема,
нито им пие кавето,
на чорбаджии думаше:
- Тимотийски чорбаджии,
мене ма царя проводи,
тук има влъхва запряна
ето ми девет години,
влъхвата да ми пуснете,
зарана ша го обесят,
зарана рано пред слънце!
Тимотийски чорбаджии,
те на Иванча думаха:
- Иванчо, тъмночерино,
скоро тъмница отвори,
та си влъхвата извади.
Иванчо грабна ключове,
отключи темна тъмница,
че си Стояна изведе,
опет му ръце вързани.
Чауш от конче присегна,
че му ръцекя притегна,
че го пред коня караше
и го със бича биеше.
Че си й Иринка вървяла,
и си Стояна карала
до росно буйно ливаге,
там си кончето отседна,
Стояну ръце отвърза
и на Стояна думаше:
- Байно ле, бакю Стоене,
можи ли да ма познаеш,
я мене, я кончето си?
Стоян Иринки думаше:
- Иринке, сестро Иринке,
не можах да та позная,
ни тебе, ни кончето си!
Че са са жуви фанали,
а мъртви са са пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.