105. ДРАГАНКА ОБИРА ХАЗНА

Том ІІ: Хайдушки песни

Откак са Иванчо подигна,
още сестра му Драганка,
във пътя хазна не мина
от царя, ни от везиря.
Снощи ми поща довтаса,
царска ще хазна да мине.
Иванчо дума Драганки:
- Драганке, сестро Драганке,
къде как съм та проводил,
се ми работа завърши;
хайде ма и сега послушай
и ми работа завърши.
Я земи китка ключови,
отвори тъмни земници,
че земи бели чадъри,
че иди, сестро Драганке,
долу в равното ливаде,
във беглишкото усое,
курдисай бели чадъри,
пригради мала градинка,
че насей цвете сякакво.
Кат са хазните зададът,
ти иди в мала градинка,
набери цвете сякакво,
направи китки смесени,
секиму китка да дадеш,
на байрактаря две китки,
с китките да ги обавиш,
докато дода и ази,
дорде ма глава отболи,
докат ма треска претресе.
Драганка дума Иванчу:
- Братко ле, не стигна ли ти
девет пещери с имане,
десета с жълти жълтици?
Иванчо дума Драганки:
- Драганке, сестро Драганке,
стигнало и артисало,
ала хаири ша правя,
хаири и манастири,
на буйна вода камен мост,
на пуста гора манастир,
манастир святи Ивана;
на ново село черкова,
черкова свята Драгана.
Че го Драгана послуша,
зела е китка ключови,
отвори тъмни земници,
извади бели чадъри,
че си Драганка отиде
долу в росното ливаде,
във беглишкото усое,
курдиса бели чадъри,
пригради мала градинка,
насея цвете сякакво.
Кат са хазните задали,
Драганка влезе в градинка
набрала й цвете сякакво,
направи китки смесени,
че пред хазните излезе,
секиму китка подаде,
на хазнатаря две китки.
Хазнатар й са молеше:
- Драганке, баш харамийо,
молба ша ти са помоля,
хазните да ми харижеш,
че веке ми са додея
от бащини ми маргази,
от дедови ми накази.
И Драганка го послуша,
и му хазната хариза,
и са назади повърна.
Отгоре иде Иванчо
и на Драганка думаше:
- Драганке, сестро Драганке,
без мене пара не струваш,
каквото ази без тебе;
защо хазните изпусна,
не ги, Драганке, бастиса?
И Драганка са разсърди,
че си хазните пристигна,
че са надясно завъртя,
докат са наляво обърни
до еден ми ги изсече,
двесте ми руси казаци,
триста ми делибашии.
Че им хазните дигнала,
че при Иванча отиде
и на Иванча думаше:
- Братко ле, братко Иванчо,
болен си, братко, ша умреш,
ала са пак не оставаш;
мене ми са хазнатар помоли,
че му хазните харизах.
Догде Драгана издума,
Иванчо са от душа отдели,
тежко имане остави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.