103. СТОЯНА ХАЙДУТКА

Том ІІ: Хайдушки песни

Мама Стоенки думаше:
- Стоенке, мила мамина,
я стига ходи по гора,
стига хайдутлук да правиш!
Ела се мами прибери,
та хвърли рухо хайдушко,
облечи рухо девишко,
па земи фурка шарена,
със позлатено вретено,
та преди тънки дарове,
ленени и копринени,
да дариш свекър, свекърва,
да дариш зълви, девери.
Стоянка мама послуша,
па хвърли рухо хайдушко,
облече рухо девишко,
па зела фурка шарена,
със позлатено вретено,
да преде тънки дарове,
ленени и копринени.
Па си Стоянка отиде
на чичови си хармани,
погледна гора зелена,
погледна поле широко,
па се дома си върнала.
Хвърлила фурка шарена,
със позлатено вретено,
съблекла рухо девишко,
облекла рухо хайдушко,
запаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия
и втикна чифте пищове,
па си отиде Стоянка
навръх на Стара планина,
па ми се викна, провикна:
- Дружина вярна, сговорна,
дека сте сега, елате,
върли хайдутлук да правим
по тая гора зелена,
по тая Стара планина!
За овчар не са седенки,
ни вито хоро моминско,
за юнак не са плачове,
за мене не е къделя,
ни позлатено вретено!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.