|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
10. ДИМО ИЗ ГОРА ХОДЕШЕ
Том ІІ: Хайдушки песни
Димо из гора ходеше,
из гора, из ясенова,
сиво си стадо мамяше,
със медна свирка свиряше,
че на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена,
знаеш ли, горо, знаеш ли
кога хайдути ще минат,
стадото да си оставя,
хайдутин, горо, да стана,
хайдутин, млада войвода!
Че ми са вече додяло,
додяло и дотегнало
ратай по къщи да ходя,
през гора стадо да водя.
Горо льо, горо зелена,
година време отмина,
не мога в село да ида,
мама и тате да вида.
Кога са Димо обърна,
отбор хайдути минаха,
хайдушка песен пеяха
и си на Димо думаха:
- Димо льо, младо овчарче,
овчарче, чуждо ратайче,
я тръгни, Димо, я тръгни,
със нас хайдутин остани.
Котел; непубликувана (зап. 1956 г.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|