|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
91. ОТИДОХ В РОСНО ЛИВАДЬЕ
Том ХІІІ: Народни
песни
Отидох в росно ливадье
да сбирам сено зелено,
там си либето заварих,
зелено сено косило,
както косило заспало,
мермер му камък подложка,
зелена трева постелка,
синьото небе завивка.
Чудя се, мамо, мая се,
как да си либе събудя.
Грех ме е да го целуна,
мило ми й да го оставя,
че легнах гърбом до него,
както съм легнал, тъй заспал.
Кога се от сън събудих,
проклето либе, нема го.
Студен си камък вземало
и го до мене сложило, (2)
и на камъка писало:
"Като не знаеш да либиш,
защо се барем закачаш?"
Полско Косово, Беленско; като събират сено (СИБ 1, № 633).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.
|