|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
64. СЛЪНЦЕ НА ЗАЙОДА, ДЕВОКЯ ЗА ВОДА
Том ХІІІ: Народни
песни
Мори, девокьо, сънце на зайода,
девокя за вода.
Там найде девокя
едно лудо младо,
младо неженено,
дека на път стои,
па се току чуди,
по кой друм да фане -
дали долни друми,
или горни друми,
или средни друми.
Девокя ми вели,
вели ем говори;
- Лудо, море, младо,
що стоиш та гледаш,
дали друм не знаеш,
или коня немаш,
или другар немаш?
- И друми си зная,
и коня си имам,
верен другар немам.
Ай да ми си, моме,
тизе верен другар.
Падеш, Благоевградско; жетварска (Архив ИМ-БАН, 1953 г.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.
|