|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
531. ДАН ВОЙВОДА ГОНИ СУР ЕЛЕНА
Том ХІІІ: Народни
песни
Мъри, какво ми се глас зачува
по Ирина, по Пирина?
Дане ле, Дан Богдане ле,
брайно ле, баш коледаре.
Мъри, дали буря гора ломи,
или ламя змея гони?
Мъри, нито буря гора ломи,
нито ламя змея гони,
мъри, нито ламя змея гони,
най е било Дан войвода,
мъри, де си гони сур елена,
сур елена витарога,
витарога, златовръхи.
Мъри, гонил го е два дни, три дни,
два дни, три дни, три недели.
Мъри, отговаря сур елена:
- Ой та тебе, Дан войвода,
мъри, ти не можеш, да ма стигнеш,
да ма стигнеш, да ми земеш,
мъри, да ми земеш вита рога,
вита рога златовръхи,
че съм роден от кошуда,
от кошуда първескиня...
Копривщица, Пирдопско; коледна - на ерген (Юбилеен сборник "Копривщица"
1938, Т. 2, с. 401).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.
|