522. ВИДИНА МАЙКА ВЪНКА СЕДЕШЕ

Том ХІІІ: Народни песни

Видина майка вънка седеше,
Видо льо, момне ле, Коладе ле, (2)
вънка стоеше, Вида фалеше:
- Видинта хубост нийде я ньема,
ни в Цариграда бьели кокони,
ни в Дренополье тънки загорки.
Дье я зачули трима овчаря,
трима овчаря, трима другаря,
повели са си сивото стадо,
сивото стадо на край на село,
на край на село, край гувеннята,
засвирили са до три кавала,
до три кавала, до три уйдурми,
да си излязи хубава Вида.
Тя не изляла хубава Вида,
ами изляло Видино буле.
Видино буле на Вида дума:
- Я изльез, изльез, леелко Видо,
та да си чуеш до три кавала,
до три кавала, до три уйдурми.
Като изляла хубава Вида,
като изляла, слънце огряло,
очите хи стрялба стрялат
кат риба вав дълбини,
вяждето хи са чернеят
като гахтан на нов дугьен.
Тебе пеем, хубава Видо,
тебе пеем, богославим -
колко цвете пролет цвети,
толко здраве, хубава Вида.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.