|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
497. ОТДОЛУ ИДЕ ЧУДНО ЧУДО
Том ХІІІ: Народни
песни
Оздол иде чудно чудо, леле,
оздол иде чудно чудо,
чудно чудо - стари дедо,
начешлял е бела брада,
засукал е мустаците,
право иде у селото.
Па увлезна у селото,
у момите на орото,
като ярец у козите.
Сите моми побегнаа,
останала най-младата,
най-младата Ангелина -
бела, бела като меда,
тънка, тънка като каца,
аршин дълга, два широка,
млада, млада на сто годин,
а старецо двеста годин.
Удумали да се земат,
докарали кола ума,
кола ума, двоя дърва,
да се мие Ангелина,
да разправи руса коса.
Врабча, Трънско; хороводна (Стоин-ЗП, № 510).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.
|