|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
472. ПЕТЪР СИ ИДЕ ОТ ЦАРИГРАДА
Том ХІІІ: Народни
песни
Петър си иде
от Цариграда, (2)
от касабата,
че му се сгоди
любовничката, (2)
най-верничката.
- Не ми е мъчно,
че са сгодила,
най ми е мъчно,
че сме наблизо,
че ще я вземе
вуйчово момче, (2)
най-хитричкото,
дето знаеше,
как са любяхме, (2)
как са искахме,
от нази до тях
път направихме, (2)
пак не са зехме.
Калесал са ма
девер да стана.
Със какви крака
до тях ще ида,
със какви ръце,
свещи ще държа,
със какви очи
булка ще гледам, (2)
че по двор ходи, (2)
було развява,
със каква уста
"бульо" ще кажа
и тя на мене
"мили драгинко".
Ямболско; хороводна (Архив Радио София, изп. Вълкана Стоянова).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.
|