|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
403. БОЛИ ЯНЕ БЕЛО ГЪРЛО
Том ХІІІ: Народни
песни
Море, боли Яне, Яне ле, море,
боли Яне, море мома Я=
море, бело гърло, Яне ле, море,
бело гърло, море мома Я=
не е гърло като гърло,
туку си е люта рана,
люта рана, тъжна болест.
Никой Яне не верува -
ни макя му, ни баща му,
ни бракя му, ни сестри му.
Който Яне да верува,
я него го тука нема -
отишел е на София,
на София със кирия,
откарал е девет коня,
девет коня благо вино,
десетио баш ракия.
Прошета се из чаршия,
продаде си благо вино,
благо вино и ракия,
па улезна у меяна,
вино пие и се тенко,
и се тенко провикнува:
- Чуйте, старо, вижте, младо,
от мома съм китка земал,
по китката и момата -
да е далек, не е далек,
кащите ни зид ги дельи,
яворите ни плот ги дельи,
зглавето ни китка дельи.
Дори дума да издума,
на чаша му абер дойде,
де му Яне болно лежи.
Рашка Грашница, Кюстендилско; хороводна (Архив ИМ-БАН, папка 122,
1958 г.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.
|