402. МАРКО ДАФИНА ПРОЩАВА

Том ХІІІ: Народни песни

Марко Дафина прощава,
че му не била убава, (2)
като първната година, (2)
първната и повторната.
А Дафина му говоре:
- Либе Марко ле, Марко ле,
та какво да съм убава
като първната година,
първата и повторната!
Ти имаш, либе, ти имаш
педесе крави старочни,
още педесе младочни -
доде кравите издоя,
доде млекото превара
и говедаро па доде.
Ти имаш, либе, ти имаш,
ти имаш стара майчица,
грех ме е да я погледна,
а не ли да я пореда -
земи ми, мале, детето.
да си омия лицето.
Либе Марко ле, Марко ле,
просто да ти е, жени се!
И Марко стана, отиде
у тая равна Загора.
за тая левен Тодора.
Дафинината свекърва,
тя на Дафина говоре:
- Снао, убава Дафино,
я се убаво премени,
посрещни Марку сватбата
и кончето му прифани.
И Дафина я послуша -
тя се убаво премени,
посрещна Марку сватбата,
та му кончето прифана
и го по двори разведе
Тодора Марку говоре:
- Чия е тая невеста -
дали е Марку сестрица
или е Марку снашица?
- Нито е Марку сестрица,
нито е Марку снашица,
най е Марку първо либе!
Провикнала се Тодора:
- Та що сам язе при нея,
като слънцето надгрева!
Сватба се назад повърна...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.