|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
383. ПОКАНИЛ ПЪРВАН, КАЛЕСАЛ
Том ХІІІ: Народни
песни
Поканил Първан, калесал
от девет села сватове, (2)
от десетото кумове.
Станали, та са тръгнали,
вървели, що са вървели
до среди гора стигнали,
на път ги елен претече.
Сватове се разбягали,
сур елена да си гонят.
Първан се от кон наведе,
да си булчето целуне,
ножче му от пояс падна,
удари булче в сърцето.
Нали е булче разумно,
съдрало бели ръкаве,
вързало рани кървави,
па се изясно провикна:
- Дано ми сърце изтрае
до Първанови да ида,
да ида село да видя,
че ми се Първан фалеше,
че има къщи високи
и има двори широки.
Бургаско; хороводна (Архив Радио София, изп. Янка Рупкина).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.
|