369. МАЙКА ОТМЯНА ДА ВИДИ

Том ХІІІ: Народни песни

- Сино ле, уйлум Стоене,
сега са девекь години,
откак си заергенувал
и още залефтерувал,
майка не те е питала
де замръкнуваш, съвнуваш,
де те слънцето изтица,
изтица и те захода.
Стоян майци си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
я велех да ти не кажа,
ма като си ме питала, (2)
на тебе право ще кажа -
мене ме слънце изтица,
изтица и ме захода
край Мильонкинем дворите,
да гледам, мале ле, кат мете
бащини равни дворове,
мете Мильонка и пее.
Мале ле, мила майчо ле,
ха да я земем, мале ле, (2)
теб снаха, мене невеста.
Майка Стояну думаше:
- Земи я, земи, сино ле,
земи я, ли я окради,
та я при майка доведи,
майка отмена да види
от снаха млада невеста.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.