|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
368. И ЛЯСТОВИЦАТА Е МЪНИНКА
Том ХІІІ: Народни
песни
- Сину Стояне, Стояне,
шо стоиш, сину, та гледаш, (2)
та гледаш, та сирянуваш?
- Стоя си, мале, гледам си
една мънинка девойка -
налива ода, разлива,
често къде нас поглежда,
къде нашите дворове,
към писаните пенджиря;
ха да я земем, мале ле,
за снаха, млада невеста.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
много е, синко, мъничка,
не знае хизмет да прави,
не знае диван да стои (2)
на баба, още на дяда...
Стоян майци си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
нали си чула, разбрала
и лястовицата й мънинка, (2)
мънинка, ма е най-хитра -
сама си вие гнездото,
сама си пили пилците.
Ха да я земем, мале ле,
на хизмет ще я научим,
на баба диван да стои,
на баба, още на дяда.
Малко Търново; хороводна (Архив ИМ-БАН, папка 97, № 76, 1952 г.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.
|