|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
357. КАКВО СЕ ХОРО ИЗВИЛО
Том ХІІІ: Народни
песни
Какво се й хоро извило, мамо ма,
оттатък лъката, тлъката.
Сичките моми там беа,
сичките моми и момци, (2)
мома Дамяна нямаше.
И тя се кани, ще доди,
ала си има работа -
на орачите ляп меси,
на ушчерите сол бие.
Била е и я занесе
и се е назад върнала.
Че зела й китка ключове,
отключи пъстри сандъци,
извади лятна премяна,
дето йе ъткмя венчална
и се убаве премени.
Че влезе в равна градина,
разкърши клони люляки,
че се убаве набоди
и се за хоро запъти.
Кат се Дамяна зададе,
девет цигулки бръннали,
девет тъпане гръмнали.
Как се й Дамяна улови
между двете си булине,
субаш Дамяну думаше:
- Яз да бях младо гяурче,
тебе, Дамяно, ще вземех.
Паскалевец, Павликенско; хороводна (Стоин-ССБ, № 805).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.
|