342. БРАЛА МОМА ПО ГОРА ГОРОЦВЕТ

Том ХІІІ: Народни песни

Брала й мома по гора гороцвет,
по гора гороцвет.
У гора е на зло налетела,
налетела на върли хайдути,
от далек мги добро утро вика,
от близо мги по ръка цалува.
Сите са си по ръка давали,
Геро хайдук ръка си не даде,
най се моли на ясното слънце:
- Зайди, зайди, тизе ясно слънце,
да замръкне тас руса девойкя,
да се Геро с мома нацалува,
нацалува Геро, намилува.
Я мома се по-милно молила:
- Огрей, огрей, тизе ясно слънце,
да се пукне камик варовитен,
да излезат до три люти змии,
да опасът Геру руси чембар,
да изклюват Геру черни очи.
Огреяло това ясно слънце,
та пукнало камик варовити,
излезнали до три люти змии,
та опасли Геру руси чембар,
изклювали Геру черни очи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.