329. ЛАЛА СА БЕДА БЕДИЛИ

Том ХІІІ: Народни песни

Лала са беда бедили,
Лало, алена латино,
за една китка размясна,
че я не дали турчену,
ами я даде Ивану.
Па са я Лалка запрели
във нова тъмна тъмница,
тъмница скоро правена,
градена, недоградена,
Лалка ще ми я доправи,
Лалка ще ми я догради.
Седяла девет години,
никой за Лалка не пита.
На десетата година
Иван на врата потропа:
- Тук ли си, Лалке убава,
скъпа ли ти е глобата,
да давам да те изкупя?
Лалка Ивану думаше;:
- Иване, първо либе ле,
мен ми е скъпа глобата,
за едно кринче жълтици.
Иване, първо либе ле,
недей си харчи парите,
не съм си вече убава,
каквато си бех отколе.
Тънка се снага изгърби,
бяло ми лице посмали,
руса ми коса опада.
Иван си Лалка не слуша,
па даде кринче жълтици,
та си ми Лалка пуснали.
Бяло й лице по-бяло,
тънка й снага по- права,
руса й коса по пете.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.