|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
323. ОЙ МИ ГУТЕ, ГУГУТЕ
Том ХІІІ: Народни
песни
Ой ми гуте, гугуте,
ой ми гуте, гугуте,
ой ми гуте, гълъбе!
Яне лудо мамило,
мамило го, лъгало го,
пращало му, пращало,
що му праща, приваща -
жешки меки симитчета
и цървени шикерчета,
бански благи ябучета.
Яне вика: "Шега е!",
лудо вика: "Ега е!"
Набра лудо сватове,
ойде Яни дворове,
Яна по двор одеше,
бели раце трошеше,
дребни сълзи роньеше.
Лудо Яни говори:
- Сви сватове седнаа
Яни равни дворове,
зимай, Яно, чоата,
свлачи, Яно, саята,
пружи, Яно, рацето,
да ти тура вити гримньи,
вити гримньи златени.
Мий си, Яно, главата,
да те плета ситни бурми
ситни бурми булински.
Земала е чоата,
соблекла е саята,
облекла е чоата;
пружила е рацето,
туриа ву вити гримньи,
вити гримньи златени;
мила си е главата,
плели са я ситни бурми,
ситни бурми булински.
Отведоа бело Яне,
отведоа на вилает,
качиа го на чардаци.
Трекляно, Кюстендилско; хороводна (Стоин-ЗП, № 588).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.
|