|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
321. ЗАМРЪКНАЛА Е ХУБАВА ЖЕЛКА
Том ХІІІ: Народни
песни
Замръкнала е хубава Желка,
ой Жельо, Желке, севда голяма,
в Ямбола града на бунарчето.
Там я завари малко татарче,
татарче Желки тихом говори:
- Мър хайде, Желке, мър хайде джанам
да та заведа в златни сараи,
бяла ханъма, Желке, да станеш,
да се наседиш на висок чардак,
да се нанижеш ситен маргарит,
да се наносиш на жълти чехли.
- Иди си, аго, не ме закачай,
ази си имам любе хубаво,
по двори ходя, аго, чувам го,
на прага стъпя, аго, виждам го.
йоще ми й мила чемшир градинка,
чемшир градинка с летен шибойчец,
алена й вита ружа кичеста;
по вази няма цветя таквизи.
Ямболско; хороводна (Архив Радио София, изп. Петкана Захариева).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.
|