|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
317. РАЗБЯГАЛО СЕ НАШЕТО СЕЛО
Том ХІІІ: Народни
песни
Разбягало се й,
хубава Стано,
разбягало се й
нашето село,
село голямо, (2)
Алтън Калофер.
Кой долу бяга,
кой горя бяга,
Станкин бащица,
ни долу бяга,
ни горя бяга,
далеч забягна,
далеч във Влашко,
Влашко, Богданско.
Станка си плаче,
плаче, не раче (2)
далеч да бяга,
че си й имала
верен любовник -
свидно й било
да го остави,
срам я е било
да го повика.
Гумощник, Троянско; хороводна (Стоин-ССБ, № 391).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.
|