285. НАУЧИЛ МИ СЕ Й ИВАНЧО

Том ХІІІ: Народни песни

Научил ми се й Иванчо
често бял Дунав да плава,
у Иринкини да ходи,
да си Иринка придумва:
- Я хайде, хайде, Иринке,
у дома да те заведа,
та да ми видиш къщата,
къщата чардаклията, (2)
дворето асланлиено,
и да ми видиш портата,
на порта брънка сребърна,
на брънка синджир позлатен,
на синджир до три сокола.
Първият сокол пееше,
да седнем да вечеряме;
вторият сокол пееше,
сред нощ, Иринке, в полунощ;
третият сокол пееше,
като се зора зазори.
Като се хвали Иванчо,
и Иринка се придума.
Че стана, стана Иванчо,
подигна сватба голяма,
та са за булка отишли,
да вземат бяла Иринка.
Взели я и върнали се.
До бял си Дунав отишле.
Кумове думат Иванчу:
- Иванчо младоженека,
ако бял Дунав преплуваш,
халал ти й бяла Иринка.
Че стана, стана Иванчо,
съблече сукно мораво,
Дунава да си преплава.
Като се хвърли Иванчо,
плава Иванчо, що плава,
до сред Дунава отиде,
бяла го вълна обърна,
та се Иванчо удави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.