|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
284. ЗАГЛАВИЛ СА Е КРАЛ МИЛУШ
Том ХІІІ: Народни
песни
Заглавил са е крал Милуш
на царювана дъщеря,
яла йе царьен заръчел:
- Зитьо Милушо, Милушо,
куга сватове дойдите,
калесай, куго калесаш,
сестринине ти синове
да нье си, зитьо, калесал,
чи пият вину пу многу,
та вдигат свада гульема.
Калесал Милуш, калесал
йот девет села сватове,
йот десетону кумове,
сестринине му синове,
тьех Милуш ни йе калесал.
Сьедна Малечко да плаче
и на майка си думаше:
- Малье лье, мила малье лье,
защо сме шили, бързали,
защо сме конье хранили, (2)
куга на вуйчо не вика
и ни сватове да идем?
Майка Малечку говори:
- Иди ми, сину Малечко,
иди, сину, некалесан.
Малечко стана, йотиде,
а га го виде вуйчо му,
той на Малечка гувори:
- Назад ми, назад, Малечко,
да ми не грозиш сватове.
А Малечко му гувори:
- Върви ми, вуйчо, върви ми,
яз ща изпосле да вървя,
да ти не грозе сватове.
Бойково, Пловдивско; трапезна (СбНУ 39, Родопски песни, А. Букорещлиев,
№ 141).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.
|