283. НА ГЕОРГИ ДОЙДЕ КАЛЕСКА

Том ХІІІ: Народни песни

На Гьоргя дойдя калеска,
на сватба Гьорги да иди,
че му са жени балдъза,
балдъза бяла Калина,
оттатък Арда в селото.
Мама на Гьорги думаше:
- Не ходи, Гьорге, на сватба,
хората, чедо, разправят,
че Арда й многу придошла,
камък и дърво влечяла.
Гьорги майка си думаше:
- Не бой са, мамо, не бой са,
мойта е кула желязна,
моите са бивли хранени,
лесно щем Арда да минем.
Гьорги на Радка думаше:
- Либе Радке ле, Радке ле,
радвай са, Радке, стягай са, (2)
че щем на сватба да вървим.
Радка са най-баш премени,
че са на глава закичи,
детето добре нагизди (2)
и са на кола покачи.
Гьорги си бивли потегли
и си със уста засвири.
Кога при Арда стигнали,
Арда бе много придошла,
камък и дърво влечеше.
Гьорги на бивли думаше:
- Биволи мои, хранени,
ако си Арда минеме,
юлари ще ви позлатя,
чулове ще ви направя
от чиста жълта коприна,
рогове ще ви посребря.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.