258. СТОЯН ВОЙВОДА И БЕСИЛО

Том ХІІІ: Народни песни

Прочул ми са е млад Стоян,
млад Стоян млада войвода,
из тази Стара планина -
не може пиле да фръкне,
камо ли човек да мине.
Че са пратили потеря.
На два го друма вардиха,
на третия го хванаха
черни му върви развиха,
опък му ръце вързаха,
че си Стояна откараха
поп Иринови дворове,
там ще Стояна да бесят.
Поп Ирин има две моми
и трета Ружка снахица.
Ружка си смет изхвърляше.
Стоян из пенжер гледаше,
та па си Ружка повика,
повика тая попита:
- Ружке, попова снашице,
зълви ли ти са тез моми
или от махла придошло
Ружка попова снашица.
Стояну тихом говори:
- Злъви не злъви, що пшаш,
заран ще да те обесат!
Стоян си Ружки думаше:
- И да ма, Ружке, обесат,
мен ми е много мързяно
обесен човек да видя,
риза да му е кирлива,
глава да му е немита,
перчемат да е объркан.
Ами ще ти се помола,
ризата да ми промениш,
главата да ми омиеш,
перчемат да ми изрешиш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.