|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
254. ЧЕ СА МЛАД СТОЙНО РАЗБОЛЯ
Том ХІІІ: Народни
песни
Че са млад Стойно разболя,
млад Стойно, млада войвода.
Че що му беше постеля?
Зелена трева постеля,
дребни камъня възглаве,
синьото небе завивка.
Никой при него нямаше,
орлица сива гадина
с криле му сянка пазеше,
с уста му вода носеше,
с язик му мие раната,
дето го турци ранили.
Стойно орлици думаше:
- Орлице, сива гадина,
щу тъй ма често навиждаш?
Или ма позна, орлице,
че ще да скоро да умра,
та да ми ядеш месата (2)
и да ми пиеш кървите?
Орлица Стойну думаше:
- Стойно ле, млада войвода,
знаеш ли, Стойно, помниш ли
когито горе гората,
гората, Стойно, в Добруджа,
Добруджа, Кара Козлуджа,
Козлуджанската кория,
кат са дървото подпали,
дървото, Стойно, с гняздото
със моите дребни пиленца?
Ти из огънят извади
моите дребни пиленца.
Котел; трапезна (Архив ИМ-БАН, папка 79, 1938 г.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.
|