|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
244. ЦВЕТА ВОЙВОДА
Том ХІІІ: Народни
песни
Цвето ле, Цвето войводо, леле, (2)
Цвето ле, Цвето, войводо!
Била е Цвета войвода
на седемдесет дружина,
на седемдесет и седем,
на дружина се не свиде,
да им е Цвета войвода,
мойгю них си продумал:
- Дружина верна, зговзрна,
защо сме ние дружина,
кога ни мома войвода?
Кат дочу Цвета войвода,
тя на дружина говори:
- Дружина верна, зговорна,
еле ви се не свиди,
да ви е мома войвода,
да идем в гора зелена,
да найдем дърво високо,
ке турим пръстен на дърво.
Сичките редом ке фърлят,
който проз пръстен профърли,
той ке ни бъде войвода.
Ка си дочули дружина,
ойдоа в гора зелена,
найдоа дърво високо,
сложия пръстен на дърво.
Сичките редом фърляа,
никой проз пръстен не фърли,
Цвета проз пръстен профърли,
па Цвета ке е войвода.
Градево, Сръндашка махала, Благоевградско; трапезна (Архив ИМ-БАН,
1953 г.); всеки стих се повтаря.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.
|