236. ПРОЧУ СЕ ИНДЖЕ ВОЙВОДА

Том ХІІІ: Народни песни

Мар, прочу се Индже войвода
низ Страндженските балкани,
че има вярна дружина,
се отбор млади юнаци.
Бре де си зачу пашата,
той си заптии пруводи
по път'ве и по пътеки
и по малките стръушки,
Инджето да си уловет,
главата да му утсекът, (2)
на паша да я занесът.
Че не си Индже фатиха,
ми си го люто раниха.
Дружината го носеше
на раки кату кръщельник
и си Инджето питаха:
- Де да те, Индже, занесем, (2)
раните да ти цериме?
Че си го в село занесли,
във село, та у леля му.
Кя го леля му криеше
в дамчето катаилчето
и му раните бръшеше,
бръшеше, още миеше,
и си на Индже думаше:
- Индже ле, Индже войвода,
по-скоро, Индже, да станеш
и при дружина да идеш,
дружина да си поведеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.