223. ПУСТАТА СТАРА ПЛАНИНА

Том ХІІІ: Народни песни

Пустата Стара планина
никога грозна не била,
ни грозна, горо, ни празна.
Зиме е пълна с овчари,
лете със млади юнаци (2):
под всяко дърво и юнак,
до всякой камък и байряк. (2)
Вървеше, че кой вървеше -
Стефан Караджа от Тулча, (2)
вторият беше, вървеше
Хаджи Димитър от Сливен, (2)
третият беше, вървеше
Бабаджан Филип войвода. (2)
Стефан Димитру думаше:
- Братко ле, Хаджи Димитре,
каква съм съня сънувал -
черно ме куче ухапа,
ясно ме кърве обляло;
дали е на зло, на добро, (2)
или на гладни години?
Димитър дума Стефану:
- Стефане, млади войводо,
всичко е, брате, на добро. (2)
Дорде си дума издума
и потеря ги довтаса.
Бюлюкбашия думаше:
- Сеймени, млади турчета,
мерите, кого мерите,
Стефана да си раните.
Всичките дружно гръмнали
и Стефана си ранили.
Стефан дружини извика:
- Дружино вярна, сговорна,
дръжте са, не са сдавайте,
нито са бойте от врагът,
юнашки знаме развейте,
с сабя им глави сваляйте!
Дружина са разпалила,
страшно душмани нападна,
бюлюкбашия жив хвана
и в гъста гора отведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.