|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
155. КАНИ СЕ СЕЛО ДА БЯГА
Том ХІІІ: Народни
песни
Кани се село да бяга
от турци, от еничари.
Тодор Петкани думаше:
- Я кажи, либе, на ваште
във едно село да идем.
Тодоров баща отиде
в голямо село Борован,
Петканин баща отиде
в голямо село Кремена. (2)
Стоян си стадо пасеше
по Борованска могила,
със тънка свирка свиреше,
свирката вътре говори:
- Месечинко ле, денинко, (2)
като ми грееш по бял свят,
грееш ли в село Кремена?
Виждаш ли либе Петкана,
ходи ли, както ходеше, (2)
пее ли, както пееше,
споменва ли ме в песните?
Месечко дума Тодору:
- Грея си в село Кремена,
виждам ти либе Петкана -
ходи си, както ходеше,
пее си, както пееше
и те в песните поменва.
неуточнено; седенкарска (Стоин-Песнопойка, № 218).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.
|