140. АЗ ТИ ПОСТИЛАМ ДА ЛЯГАШ

Том ХІІІ: Народни песни

Аз ти постилям да лягаш, лудо,
да лягаш, лудо, да лягаш,
а ти ми стягаш враната коня
да бягаш, лудо, да бягаш. (2)
Кому ме мене млада оставяш
да седя, лудо, да седя?
- Ази те тебе млада оставям
при двете майки мащехи, (2) Цвето,
при твойта, Цвето, и мойта.
Ако ти тебе мъка припадне,
припадне мъка за мене,
ти си се, Цвето, на висок чардак
покачи, Цвето, покачи.
Па си погледай, погледай, Цвето,
по поле, Цвето, широко,
дали са мъгли, прахове, Цвето,
паднали, Цвето, легнали.
Ах да не мислиш, че са от бога,
от бога, Цвето, паднали -
това са моите тежки въздишки
от мене, Цвето, за тебе.
Ако е бистра росица, Цвето,
паднала, Цвето, легнала,
това са моите горещи сълзи
от мене, Цвето за тебе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.