|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
118. СТОЯНА ЛЮТО РАНИЛИ
Том ХІІІ: Народни
песни
Стояна люто ранили, мъри,
среде ми поле широко,
под едно дърво високо.
Никуй при него немало, мъри,
водица да му пудаде,
устата да му разкваси.
Над него стуи конче му, мъри,
конче му, вярно другарче.
Стоян на конче думаше:
- Копай, конче ле, дълбоку, мъри.
дълбоку, конче, с купита,
водица дано да найдеш,
водица колкут с лъжица, мъри,
устата да ми разквасиш.
Конче Стояну думаше:
- Копах, Стоене, и копах, мъри,
до грива в земя потънах,
ама водица не найдъх.
Стоян на конче думаше, мъри:
- Поди, конче ле, във селу,
застани в наште дворове,
изцвили жалну и милну, мъри;
когату майка излезе,
на майка, конче, да кажеш:
"Войводата ми загина, мъри,
и ми е Стоян заръчал,
заръчал още поръчал,
дружина да го жалее, мъри,
докат си найде войвода,
войвода, баш байрактарин;
булче му да го жалее, мъри,
докат хи излезе късметът,
късметът да са ожени;
майка му да го жалее, мъри,
докат хи ходят ногите,
докат хи гледат очите."
Малко Търново; седенкарска (Архив Радио София, изп. Магда Пушкарова).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.
|