|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
103. ГАНЕ ЛЕ, ЛУДА ПОЛУДА
Том ХІІІ: Народни
песни
Гане ле, луда полуда,
полуди, Гане гората,
гората, Гане водата, (2)
и мене, Гане, полуди,
и мене, Гане, с овците.
Снощи съм, Гане, замръкнал,
на Сакар-бунар кладенец,
че запрях стадо в ъгъли,
дребни шиленца в кошари,
на зли кучета ляп фърлих,
че пак съм бързал да дода, (2)
да дода, Гане, край село,
да си седенки заваря.
Га додаф, Гане, край село,
край село, край градинята,
сички седенки светяха,
светяха, моми пееха,
ваште седенки не светят,
не светят, не моми пеят.
Пък яз ме гнява догнивя,
че си кривака насякох,
та си седенки накладох.
Сичките моми дойдоха,
само ти, Гане, не дойде. (2)
Войника, Ямболско; седенкарска (Стоин, Непубликувани, 1937 г.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни
песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии.
Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.
|