69. РАДУЛА ВОЙВОДА И ЦАР МУРАД

Том І: Юнашки песни

Посили са Радула войвода
в Кара Влашко и в Кара Богданско;
а цар Мурат ситна книга пише,
па я праща Радулу войвода:
- Ей Радуле, юнашко колено,
дойди при мен вов Стамбола града
да ми бъдеш моя верна слуга,
да ми вардиш царските сарае.
Отговара Радула войвода:
- Не е роден Радул да слугува.
Царът дава три кули с имане,
Ески сарай и тюловин Стамбол,
който хване Радула войвода.
Наел са е Халил байряктарче,
па излезе при царя Мурата
и на царът вели и говори:
- Аз ща, царю, Радула да хвана.
Извади си коня на мейдана,
опаса го със девет колане,
заюзди го с юзда позлатена,
накити го с злато и с коприна,
па премина през бела Дунава
и отиде Радула да търси...
Радул седи на вишни чердаци,
а до него Радулица млада -
подава му вино тригодишно,
Радул пие, под мустак се смее,
па говори Радулици млади:
- Радулице, мое първо либе,
его иде Халил байряктарче,
дали иде мене на зафети,
или иде с мене да са бие?
Запаса си сабля прекована,
извади си Вранча из оборе,
па излезе на поле широко
и посрещна Халил байряктарче:
- Хвала тебе, Халил байряктарче,
дали идеш мене на зафети,
или идеш с мене да са биеш?
- Хвала тебе, Радуле войводо,
не съм кадър с тебе да са бия,
ал си ида тебе на зафети.
Отведе го в своите дворове,
па го пои с вино тригодишно,
па го храни с гълъбици млади.
Радулица вино им подава
с мерджанлия чаша позлатена,
коя бере седемдесе оки...
Радул пие, нищо не оставя,
а Халилчо през рамо я хвърля.
Напил са е Радула войвода,
паднал ми е под златни трапези.
Халил скокна на нозе юнашки,
па си върза Радула войвода
и хвърли го коню на теркия...
Пренесе го през бела Дунава,
занесе го при царът вов Стамбол.
Кат го виде царът от диванът,
то повика да триста джелята
да погубът Радула войвода.
Който махне - ръка му изсъхне,
отговаря Радула войвода:
- Ей та тебе, царю от Стамбола,
я изпрати Халил байряктарче
да донесе мойта остра сабля,
да отсече мойта руса глава.
Отишъл е Халил байряктарче,
донесол е сабля прекована -
ал не може никой да я вдигне,
да я вдигне и да я измъкне.
Отговаря Радула войвода:
- Ей та тебе, царю от Стамбола,
отвържи ми моя лева ръка,
да извадя сабля прекована.
Отвърза му нему лева ръка,
развъртя са Радула войвода,
та изсече до триста джелята
и посече Халил байряктарче.
Уплаши са нарът и везирът,
на Радула тихо проговарят:
- Жив да ни си, Радуле войводо!
Даваме ти три кули имане,
даваме ти Стамбол половина,
да царуваш три години деня.
Отговаря Радула войвода:
- Не ще Радул в Стамбол да царува,
нито иска в Стамбол да робува!
Па са върна вов Влашко и в Богданско
и прегърна свойто първо либе.

В епоса се възпяват двама Мурадовци - Мурад I и Мурад II. Мурад I (1362-1389) е син на Орхан, който пръв стъпил на Балканския полуостров. Синът продължил политиката на своя баща, използувал ловко несъгласията между малките балкански владетели и разширил земите на империята. Загива през време на Косовската битка, убит от сръбския исторически и епически герой Милош Обилич. Мурад Втори (1421-1451) няма това значение в турската история, каквото неговият знаменит предшественик. Както пишат хронистите, той не обичал толкова бойното поле, колкото виното и лова. Първият от двамата е по-известен в епоса, особено в сръбския, където е по-нашироко обрисуван в цикъла за Косовската битка; у нас той се споменава в историческите песни ("Цар Мурад Мари думаше", която обаче изглежда, че има възрожденски произход).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.