64. ЦАР МУРАД БЕГ, ЯНКУЛА ВОЙВОДА И СЕКУЛА ДЕТЕНЦЕ

Том І: Юнашки песни

Книга пишит цара Мурат Бега,
му я пракят Янкулу войвода
и во книга писмо напишано:
"Ей Янкула, мои побратиме,
как имафме братство и побратимство,
ти да земеш твое можко дете
и да земеш хубава невеста,
да ми доеш у мене на гости."
Книга гледат Янкула войвода,
книга гледат, под мустак се смеет.
Го догледа Янкулица млада
и си прашат Янкула войвода:
- А Янкула, мои господине,
шо ми гледаш тая бела книга,
книга гледаш, под мустак се смееш.
- Так ми Бога, Янкулице млада,
нел ме прашаш, право кя ти кажа -
книга пратил цара Мурат Бега,
а во книга писмо напишано -
побратиме, Янкуло войводо,
как сме имале братство, побратимство,
да си земеш твое можко дете,
да си земеш хубава невеста
и да доеш у мене на гости.
Говореше Янкулица млада:
- Ай ти тебе, мои господине,
послушай ме шо кя ти се мола -
чуму ти е турско побратимство?
Говореше Янкула войвода:
- Стани, стани, млада Янкулице,
промени се, какво шо си дошла,
и промени наше можко дете,
и умеси две бели погачи,
и наточи две здравици вино,
и подседлай до два бързи коньи,
кя одиме у цара на гости.
Тога стана Янкулица млада,
си умеси две бели погачи
и наточи две здравици вино,
и подседла до два бръзи конье,
си промени свое можко дете,
се промени млада Янкулица,
се промени, како шо ми дошла,
се качие на бръзите конье,
кинисае по бели друмови,
да си одит у цара на гости;
пошчо бея силни, бръзи конье,
от друмови могли се кревае.
И загледа цара Мурат Бега,
и загледа ушче отдалеку,
коде идет Янкула войвода.
Говореше цара Мурат Бега:
- Ей ранило, ей ситно ранило,
нел слезите долу в рамни двори,
хубаво да порти отворите,
пречекайте Янкула войвода;
ко кя влезет во рамните порти,
яко да и порти затворите,
навалите два силни огневи,
изпечите Янкулово дете
и земите ваши остри саби,
фатите го Янкула войвода,
пресечите нози до колена,
пресечите роци до рамена,
извъртите обе цръни очи,
фърлите го во темни зондани,
да го ядет Веда гушчерина;
донесите млада Янкулица,
качите я в шарена одая,
е достойна царица да бидет.
Послушало ситното ранило,
ми слегойе долу в рамни двори,
хубаво и порти отворие,
пречекайе Янкула войвода.
Кога влезе Янкула войвода,
яко ми и порти затворие,
навалийе два силни огневи,
изпекойе дете Янкулово.
Ми фатийе Янкула войвода,
извадие свои остри саби,
пресекойе нози до колена,
пресекойе роци до рамена,
изврътейе обе цръни очи,
го фрълие во темни зондани,
да го ядет Веда гушчерина.
Я зедое Янкулица млада,
я качие горе на дивани,
я отнесое в шарена одая,
на цар Мурат царица да бидет.
Постояла, шо ми постояла,
постояла три години време,
дур стигнала едно можко дете.
Цар Мурат си нигде не излегол,
не верувал млада Янкулица
да оставит сама у палати.
Кога стигна тея можко дете,
цар Мурат се много изверува,
тога стана цара Мурат Бега,
как имаше кюди и адети,
той си зеде своя тебабия,
си отиде горе во планина,
си отиде ловчок да си ловит.
Тога стана Янкулица млада,
си отиде во темни зондани
и си викат, шо ми глас я държит:
- А Янкула, мои господине,
дал си живо, или си умрено?
Проговори Янкула войвода:
- Ай ти тебе, Янкулице млада,
Янкулице, мое верно лубе,
я су живо и ушче по здраво,
не м'изеде Веда гушчерина;
дал ми Господ софра господарска,
дал ми Господ и роци, и нози,
и моите обе цръни очи,
ал не можа никак да излеза.
Проговори Янкулица млада:
- А Янкула, мои господине,
я кя зема клучи от зондани,
да отклуча врати от зондани,
да си одиш дома на дворови,
пак да доеш, и мене да земеш.
Тога зеде клучи от зондани
и отвори врати от зондани,
го изпрати Янкула войвода,
го изпрати дома да си одит,
Кога тръгна Янкула войвода,
кога тръгна дома да си одит,
Янкула се на път размислило,
сам на себе тея си велило:
- Фала Богу, фала единего,
да си ода дома на дворови,
я си нема нигде и никого;
я си има едно мило мнуче,
мило мнуче Секула Детенце,
я кя пойда у него на гости.
Си отиде Янкула войвода,
си отиде на витите порти,
клукум клукат и на име викат:
- Отвори ми, Секула Детенце.
Не излезе Секула Детенце,
ток излезе Секулица млада.
Кога го виде на витите порти,
от страови назад се вратила
и говорит Секулу Детенце:
- Ай Секула, мои господине,
на порти дошла незнойна делия -
руса коса дури до пояси,
а пак нокти как остри сръпови.
На Секула начас му текнало.
Проговори Секулице млада:
- Ай ти тебе, Секулице млада,
тея не е незнойна делия,
току ми е мои мили вуйко,
шо го немат токмо три години.
Кога излезе Секула Детенце,
си отвори свои вити порти
и си виде свои мили вуйко,
мили вуйко Янкула войвода.
Кога ми се оба прегрънае,
една река сълзи ми потече.
Си го фати за деснта рока,
си го качи горе на дивани
и си викна два млади бербери -
еден бербер коси да му бричит,
други бербер нокти да му сечет.
Го промени в руво неносено,
му облече от панзир долама.
Говореше Секула Детенце:
- Ай ти тебе, мои мили вуйко,
ал кя одиме вуня да земеме,
мила вуня Янкулица млада?
Тога рече Янкула войвода:
- Так ми Бога, мое мило мнуче,
сега тамо оба кя одиме,
да си земем твоя мила вуня,
твоя вуня, мое първо лубе.
Си яфнае до два бръзи конье,
си зедое два сиви соколи,
кинисае по бели друмови,
задигае могли и прахови;
шо бревае до два бръзи конье,
отдалеку роса заросила.
И загледа цара Мурат Бега,
и загледа уще отдалеку,
и прашаше Янкулица млада:
- Ей царице, Янкулице млада,
дали имаш голема роднина,
шо ми идет голема потера.
Говореше млада Янкулица:
- Так ми Бога, царе Мурат Бегу,
я си немам никаква роднина,
я си немам нигде и никого,
я си имаф едно първо лубе,
първо лубе Янкула войвода
и него го с превара убифте,
го фрълифте во темни зондани
да го ядет Веда гушчерина.
Тога стана цара Мурат Бега
и говори на ситно ранило:
- Ей ранило, ей ситно ранило,
нел слезите долу в рамни двори,
яко порти да и затворите,
зашчо- идет голема потера,
да не станет голема дравала.
Тога слезе ситното ранило,
послушае цара Мурат Бега,
яко ми й порти затворило.
Пристигнае Янкула и Секула,
пристигнае на витите порти;
пусти порти сите затворени,
клукум клукат и на име викат:
- Отвори ни, царе Мурат Бегу!
А цар порти яко затворило,
немат порти кой да и отворит.
Тога ми се двата разлутиле,
извадие два сиви соколи,
и кладое на десни колена;
кога писнае два сиви соколи,
сами ми се порти отворие,
во стред двори порти отерае.
Си влегое два добри юнака,
си влегое во рамни дворови,
извадие саби димискии,
посекое ситното ранило;
се качие горе на дивани,
го фанае цара Мурат Бега
и царица млада Янкулица,
и нейзино мило можко дете,
и слегое долу в рамни двори.
Го фатие цара Мурат Бега,
му пресекли роци до рамена.
Говореше Секула Детенце:
- Ай бе, моя мила вуню,
дали сакаш дете да го чуваш,
ил и него да го изпечеме.
Говореше Янкулщца млада:
- Ай ти тебе, мое мило мнуче,
я отгореф от моето чедо,
да от тея куче закучано!
Как сакате, таке правите му.
Тога стана Секула Детенце,
си завали два силни огневи,
си го кладе дете да се печет
и говори цару Мурат Бегу:
- Ай ти тебе, царе Мурат Бегу,
зате тебе очи ти оставиф,
да си гледаш твое можко дете,
како тея на огон се печет.
Кога дете на огон изпекле,
си фатие цара Мурат Бега,
му извъртое обе цръни очи,
го фрълие во темни зондани,
да го ядет Веда гушчерина.
И зашчо бил цара Мурат Бега,
зашчо е бил рисянски душманин
и е губил лугье на правина,
во еднуж го Веда разкинала.
Тога стана Янкула и Секула,
се качие горе на дивани,
си собрае стока и богатство,
си зедое Янкулица млада,
си пойдое дома на дворови,
повикае гости приятели, яле,
пиле и се веселиле, яле,
пиле токмо две недели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.