62. МАРКОВИЦА ИЗБАВЯ МЪЖА СИ ОТ ТЪМНИЦА

Том І: Юнашки песни

Майка Марко тиху отговаря;
- Седи, Марко, седи, нимой ходи!
Нимой ходи из Прилепа града!
Вино пиеш се на една меана,
а отсреща друга меанджийка,
а тя гледа, ядове добива;
и там иди, мющюрия стани,
и там, Марко, винце да попиеш,
и там, Марко, пари да уставиш
от твоету бащину имане,
че са таму жени меанджийки
и съ, Марко, моми кръчмарянки.
Вино пиеш се в една меана,
а отсреща друга меанджийка,
като гледа, ядове добива.
Събирът са жени меанджийки,
събирът са моми кръчмарянки,
та идуват при стара кадия,
че та, Марко, беда пубедяват,
беда пубедяват, ифтира ти хвърлят.
Той ми праща триста еничере,
закарат та при стара кадия,
той та съди три дни и три нощи;
а ти немаш нийде и никогу
кой за тебе саип да излезе,
кой за тебе кефилен да стане;
фърлюват та във тъмна тъмница!
А пъ Марко майка отговаря:
- Леле, мале, стара устаряла,
такъв ли си син ти изранила,
да го фанат триста еничере?
Той са, мале, Марко разсърдюва,
потъпкува триста еничере!
А пъ майка Марко отговаря:
- Седи, Марко, седи, нимой оди,
че в пиянско юначество не бива;
ако глава държи, ръце не ти държът;
ако ръце държът, кръстче не ти държи;
ако кръстче държи, крака не ти държът,
фануват та триста еничере!
А пъ Марко майка не послуша,
най пурани една сутрин рану,
та отиде във Прилепа града.
Вино запи се на една меана,
а отсреща друга меанджийка,
като гледа, ядове добива.
Събрале са жени меанджийки,
събрале са моми кръчмарянки,
отишле са при стара кадия,
че са Марко беда пубедиле
и на Марко ифтира фърлиле:
- Ей та тебе, кадию, мюфтию,
тук довада чувяк ибанджия;
ни довада вино да си пие,
най довада моми да задира.
Той му прати триста еничере!
Тамън беше Марко винце пийнал,
фанале го триста еничере,
закарат го при стара кадия;
той го съди три дни и три нощи,
Марко нема нийде и никогу
кой за него саип да излезе,
кой за Марко кефилен да стане.
Па го фърлят във тъмна тъмница,
та е лижал тъкмо девет годин.
Чакала го клета стара майка,
нема Марко от ладна меана.
А тя каже тънка Ангелина:
- Нема Марко назад да си дойде,
дали Марко нейде пугубия,
или Марко робче заробия,
или Марко в тъмница фърлия?
Я ще д' ида Марко да си диръ.
Отговаря тънка Ангелина:
- Иди, мале, ти, стара свекърво,
дано найдеш Марко Делибаша.
Тя отиде при стари майсторе,
та па вика, благи думи дума:
- Ей ви вазе бре, стари майсторе,
излейте ми царвуле жулезни,
излейте ми тояга жулязна;
като лейте, още наричайте -
дето найда Марко Делибаша,
таму да са царвуле прокънат
и тояга надве да са строши.
Изливале, бре, стари майсторе,
ем лееле, ем са наричале.
Па ги обу Марковата майка,
че обиде девет кадалъка,
ни намери Марко Делибаша;
па са върна във Прилепа града.
Като влезе накрай Прилеп града,
царвуле са пети прукънале,
тояга са надве притрошила!
Тя отиде на нову кайвене,
де са сбират кадии, мюфтии.
Па послуша Марковата майка,
како думат кадии, мюфтии.
Думъ думат кадии, мюфтии:
- Тука има чувяк ибанджия,
сеги стана тъкму девет годин,
нема нийде, нийде и никогу,
кой за него саип да излезе;
днеска щеме глава да му земем!
Като чула Марковата майка,
приваря ги и думъ продума:
- Ей ви вазе, кадии, мюфтии,
я си тръся чувяк ибанджия,
отворите тъмната тъмница,
аз да вида чувяк ибанджия -
ко е мое, па ще да ви кажъ.
Отвориле тъмната тъмница,
тя пувика Марковата майка:
- Тука ли си, Марко Делибаша?
Отговори Марко Делибаша:
- Тука съм си, мале остаряла,
иди, мале, адет да направиш,
джереме да зимът, юнак да не губят;
давай, мале, давай и наддавай,
давай, мале, бащино имане!
Ако, мале, канаят не станат,
ти залагай коня Шаркалия!
Ако, мале, канаят не станат,
ти залагай тънка Ангелина!
Върнала са Марковата майка,
та отиде при стара кадия,
адет прави, джереме да дава;
джереме да дава, юнак да не губят.
Обложила три хиляди гроша,
а кадия па си ником гледа;
тя обложи сабя дамаскиня,
а кадия очи не пувдига;
тя обрече лека боздуганя,
а кадия па си ником гледа;
тя обрече коня Шаркалия,
а кадия очи не пувдига;
тя обрече тънка Ангелина,
кадията тугиз глава дигна.
Мювлет дава три дни и три нощи
да донесе три хиляди гроша,
да донесе сабя дамаскиня,
да донесе лека боздуганя,
да доведе коня Шаркалия,
да доведе тънка Ангелина,
да й пуснът Марко Делибаша.
Върнала са Марковата майка,
върнала са, дома си отиде.
Срещнала е тънка Ангелина,
па пупита Марковата майка:
- Леле, мале, ти, стара свекърво,
намери ли Марко Делибаша?
Разплака са Марковата майка:
- Намерих гу, тънка Ангелино,
адет направих, джереме да давам,
че обложих бащино имане,
че обложих три хиляди гроша,
а кадия па си ником гледа;
аз обложих сабя дамаскиня
и обложих лека боздуганя,
а кадия очи не пувдига;
и обрекох коня Шаркалия,
а кадия па си ником гледа;
тебе дадох, Марко да откупам.
Отговори тънка Ангелина:
- Мълчи, мале ти, стара свекърво,
я ще Марко лесно да докарам
и без пара, и без половина.
Па отиде тънка Ангелина,
та облече рухо чуадарско,
па нарами лека боздуганя
и запаса сабя дамаскиня;
па напрегна коня Шаркалия,
па отиде накрай Прилеп града,
та завъртя лека боздуганя,
та я фърли във Прилепа града;
потръси са се Прилепа града!
А тя вика, благи думи дума:
- Излявайте, кадии, мюфтии,
да срещнете младо чуадарче,
че го пратил царя господаря
да закара кадии, мюфтии,
да ги съди царя господаря,
защо ми са адет направиле
джереме да зимът, юнак да не губят;
отишла е Марковата майка,
отишла е при царя господаря,
седнала е давия да чини.
Като чуле кадии, мюфтии,
тия кажът младо чуадарче:
- Ку сме ние адет направиле,
отзеле сме три хиляди гроша,
теб даваме шест хиляди гроша,
саде назе нимой да ни караш
да ни съде царя господаря!
Отговори младу чуадарче:
- Ей ви вазе, кадии, мюфтии,
я пуснете чувяк ябанджия,
да го карам при царя господаря,
да го съде царя господаря,
защо той си майка не е слушал!
Пуснале го кадии, мюфтии.
Прибрала го тънка Ангелина,
изляле са из Прилепа града.
Марко върви и конче пуглежда,
та па викна, благи думи дума:
- Ей та тебе, младо чуадарче,
искам тебе нещо да та питам -
дали ми е мория морилу,
или ми е размирство ставало?
Отде отзе тази добра коня,
ей че ми е тази тънка сабя? -
Като каза тази добра думъ,
и тя рипнъ от кон Шаркалия,
фърлила си рухо чуадарско,
че я пузна Марко Делибаша,
па си двама дома си отидоа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.