Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

61. МАРКО, АРАПИН И МАРКОВИЦА

Том І: Юнашки песни

Марко беше више на дивани,
се опули по бели друмои,
е сборует на своя невеста:
- Ой невесто, мое мило добро!
Що ке бидит мъгли и прахои
под Вароша, по бели друмои?
- Дейди, Марко, мой мили стопане!
Да не ми йе голема превара!
Уще речта двата неизрекле,
ето порти вити се клюкает.
Е сборуват Марко невесте си:
- Пойди, слези во наши дворои
и погледай що се порти клюкат!
Ми отиде млада Маркоица,
кога гледат - Църна Арапина.
- Ели чуеш, млада Маркоипе!
Даль йе тува Марко Кралевике?
Сум го чуло, многу вино пило
и на облог се обложуало;
ако сакат да с' обложуеме
мие двата вино да пиеме,
ако мене той ме надпиет,
ке му даам моя добра коня,
ке му даам моя остра сабя,
со сабя глава да пресечит;
ако него вино го надпиям,
да ми даит млада Маркоица.
Търчаинчкум се качи на диван:
- Дейди, Марко, мои стопанине!
Сама, велит, лова що ни дошла,
що ни дошла Църна Арапина,
на облога он се обложует:
ако вино него го надпиеш,
ке ти даит негва добра коня
ке ти даит негва остра сабя.
со сабя глава да пресечиш;
ако вино той те надпиет,
да му даиш млада твоя любов.
- Ай отвори наши вити порти,
нека влезит Църна Арапина!
М' отвори от дворье вити порти;
коня върза в дълга конушница,
па се вкачи више на дивани.
Що си пия три дни и три ноке,
в три дни никой от ним не се опи;
а Маркое му се злодеало,
седеекюм, вино пийеекюм;
на Арапот Марко му сборвеше:
- Дейди, Арап, море, Църни Арап
изин дай ми малу да прошетам!
Малу во двор Марко се прошета,
бъргу по скалици се изкачи,
с' изкачи, за вино загорено;
чабур чаша полна ми изпило,
чабур чаша седумдесет ока.
Бог да биет Църна Арапина!
Беше клало билки чемерлики;
а я изпи, дремка го навали.
Легна Марко малце да преспиет
и он колай не се разбудует.
Бог да биет Църна Арапина,
що е велит младе Маркоице:
- Промени се, млада Маркоице!
Бладзе си ти, що ке мен кердосаш,
и мене со тебе ющ най-бладзе.
- Фало Богу единому, велит,
защо ти мене ке ме избавиш
от овего тежка пианица!
Почекай, постой ти да соберам
се моето рубо невестинско,
да му земам оружйе Марково!
Бог да биет Църна Арапина!
Не ми чекат млада Маркоица,
туку рипна на нодзе юначки,
право търгат долна конушница,
своя коня оттамо отрешует,
па Маркоа коня отвързует,
си я качи млада Маркоица.
Не ми терат, како конь се терат,
туку како силен ветар бегат.
Приближие до Солуна града.
Тамо велит млада Маркоица:
- Дейди, Арап, дейди, златен Арап!
Марко овде с' имат побратими,
мене тие веднож ке познает,
а тебе на часот. ке загубет;
слечи твое свилно хубаво руво
и я него да си го облеем,
страшен делиа да им се гледам;
па ти стори се кабаетлиа,
гьоа многу люгье си искало,
многу грешки сегде си сторило,
да те носам право Цариграда.
Що пойдоа на ладна меана,
на меана во Солуна града.
Личба личит млада Маркоица:
- Да слушайте, солунски гражани!
Овой хайта мошне кабаетлиа,
колку кървье турил по друмои,
колку недугай хайта не сторило,
ке го носам право при султана;
немой некой Арап да загубит,
оти джувап никой не ми дават!
Ноке стана млада Маркоица,
до рамена глава му пресече;
утро само кога се осъмна,
пищит тога страшен делибаша:
- Аль слушате, солунски гражане!
От вас сакам Църна Арапина;
кой нему ноке глава пресекло?
Сй гражани арно разберите,
бар едно живо не остава!
Тук се молят солунски гражани:
- Не можиме, велет, край да на име,
кой йе Арапин загубило;
све ни сакай, що ке ни посакаш
да даиме и да се простиме.
- Благо дайте дванаесет товари
со се мъски, с млади кираджии;
Арапина така ви прощаам.
Е дадоа солунски гражани,
е дадоа се, що посакала.
Та потера дванаесет мъски,
от Солуна назадь се вратила.
Излегоа под Солуна града,
под Солуна, в зелени ливади,
ми го стрети Марка Кралевикя.
Изговори Марко Кралевике:
- Даль ме чуеш, страшен делибаша!
Дали идеш по море, по вода,
дали идеш по бели друмои?
Ке те прашам, нещо да ми кажиш!
Изговори страшен делибаша:
- Кажи, Марко, Марко Кралевике!
Що неоля, Марко, ми те нашло?
- Дали стрете Църна Арапина
да си носит хубава невеста?
- Дейди, Марко, Марко Кралевике!
Аз си идам от место далечно,
аз си стретиф Църна Арапина
преку Стамбул тридесет конаци,
кай носеше хубава невеста,
во погледот како Маркоица.
Дейди, Марко, Марко от Вароша;
дали кральство, море, не повеляш,
даль не можиш друга да си найдиш,
мъж сакала и мъж си избрала.
Дали чуеш, Марко Кралевике!
Ай ти назадь, Марко, поврати се,
дванаесет товари да тераш,
да тоарвиш со моиот слуга,
да тоарвиш и да разтоарвиш.
Кинисае по бели друмои;
негде-годе жена потерует,
ми го биет с три струка камджика,
ми го биет Марка Кралевике;
негде-годе петици сгазует,
от петици църн кръв потекует.
Си дойдоа тие по Пирока,
си втасаа под бела Плетвара.
Тога опет страшен делибаша,
опет фати Марка да прашует:
- Дейди, Марко, Марко Кралевике!
Да я видиш млада Маркоица
дали можиш неа да пбзнаиш?
Изговори Марко Кралевике:
- Даль ме чуеш, страшен делибаша,
немой хатар тебе да останит!
Кога гледаш во сурова земя,
ти прилегаш млада Маркоица;
кога гледаш она ведро небо,
нигде немат по-страшен от тебе.
И дойдоа во бела Плетвара.
Рипна от коня млада Маркоица,
качи Марка свои стопанина:
- Аз сум твоя млада Маркоица.
- Простум тебе моите църни кървье,
и прощам ти три струка камджика,
що биеше по глава, по чело.
Си ойдоа више на дивани,
растоарье дванаесет твара благо.

 


Прилеп (Миладиновци, № 101).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.