60. МАРКО И ПОБРАТИМ ПЕТЪР

Том І: Юнашки песни

Марко пие по ладни меани,
та си пие вино тройогодско.
Не пие го с брайкя и с дружина,
нел го пие с курви и гидии,
нел го пие с туре яничаре.
Турци рада Марко да оцоя,
Марко ради турци да опои.
Марко пие вино тройогодско,
турци пия блага медовина.
Бог да бие туре яничаре,
мешали са вино и ракия,
та е пило Марко добър юнак,
та е пило, та се е опоило.
Ка се Марко младо, бре, опило
и Маркоте дремка одремало,
Бог да бие туре яничаре,
вързали са Марко добър юнак,
вързаа го и оковаа го -
на ръце му двои белегии,
а на нодзе трои букагии,
на гуша му той ситни синджире,
цвърсто са си Марко оковали.
Па окая туре яничаре:
- Стани море, Марко добър юнак
стани, каже, вино да пиеме!
Събуди се Марко добър юнак,
с ръце мърда - ръце у белеги,
с нодзе мърда - нодзе у железа,
глава дига - глава у синджире.
Па думая туре яничаре:
- Фала тебе, Марко добър юнак,
доста пихме вино тройогодско,
стани, каже, бойове да правим -
с'а чеш, Марко, младо да загинеш.
Събуди се Марко добър юнак,
па им Марко потио говори:
- Фала вие, туре яничаре,
не губете мене у меани,
никой нече тука да ви види,
защо мене младо че губите,
че губите, че ме погубите.
Изкарайте мене по друмове,
дека върви сички свет по него,
тамо вие да ме погубите -
кой си види, секи да завиди,
а кой чуе, секи да завали.
Па им Марко потио говори,
проговори Марко добър юнак:
- Фала вие, туре яничаре,
опущете мене десна ръка,
да си пишем това ситно писмо,
да го пратим мене на дворове,
да го пратим по сиво соколе,
да го пратим на моята майкя,
защо Марко младо че да гине.
Опущиа туре яничаре,
опущиа Марку десна ръка,
да изпише това ситно писмо,
да го прати по сиво соколе.
Не писа си това ситно писмо,
да го носи сиво соколенце,
да го носи на старата майкя,
нело писа това ситно писмо
да го носи сиво соколенце,
да го носи Петру побратиму.
Па говори Марко добър юнак,
писмо пише, у писмо говори:
"Фала тебе, Петре побратиме,
скоро-бърже, Петре побратиме,
скоро-бърже, по-скоро да дойдеш,
с'а са Марка турци измамили,
Маркоте са млого оковали -
на ръце са двои белегии,
а на нодзе трои букагии,
на гърло са той ситни синджире.
Са че Марко младо да загине.
Скоро-бърже, Петре побратиме,
скоро-бърже, по-скоро да дойдеш,
та менека от смърт да си отнеш!"
Скоро-бърже сиво соколенце,
скоро-бърже писмо е отнело,
та го далу Петру побратиму.
Везе Петър писмо да си чети,
писмо чети, градом сълдзи рони.
Па говори Петра побратима:
- Фала вамо, мои мили брайкя,
скоро-бърже коня постегнете,
че да идем у ладни меани
да си видим Марко добър юнак,
с'а че Марко младо да загине,
турци са го младо оковали -
на ръце му двои белегии,
а на нодзе трои букагии,
на гърло му той ситни синджире,
та че Марко младо да погине.
Скоро-бърже коня постегнали,
постегнаа коня Вирогона.
Ка си яхна Петра побратима,
яхнал си е коня Вирогона.
Ка си пойде по равни друмове.
А Марко си на турци говори:
- Фала вие, туре яничаре,
изкарайте мене на друмове.
И турци са Марка послушали,
изкараа Марко на друмове,
па търгнаа тая остра сабля,
да погуба Марко добър юнак.
А Марко им потио говори:
- Фала вие, туре яничаре,
почекайте, туре яничаре,
да промина мъгли и прахове,
да промина той вири ветрове,
та менека кърви да не праша,
да не праша тиа църни кърви.
Ако мина той силни ветрове,
че запраша мои църни кърви,
никой нече кърви да ми види,
никой нече слободен да стане,
оти си е Марко погинало.
Застанаа туре яничаре,
застанаа на равни друмове,
та чекаа той силни ветрове,
да промина той силни ветрове,
тогай турци Марко да погуба.
Дори они дума издумали,
не са били той силни ветрове,
не са били мъгли и прахове,
нело било Петра побратима.
Ка пристигна Петра побратима,
нестело е дума да продума,
нело търгна сабля димискиа,
та погуби туре яничаре,
па говори Петра побратима:
- Фала тебе, Марко побратиме,
защо шеташ по ладни меани,
та си пийеш вино тройогодско,
не пийеш го с брайкя и с дружина,
не пийеш го със верни ристяне,
нел го пийеш с курви и с гидии,
и го пийеш с туре яничаре?
Стисна ръка, та Марко удари,
па на Марко потио говори:
- Фала тебе, Марко добър юнак,
нема изин от мене да одиш,
да си одиш по ладни меани,
да си пийеш с туре яничаре.
Нел да пийеш по ладни меани,
да си пийеш вино тройогодско,
да го пийеш със верни ристяне.

Стихът: "та е пило вино и ракия" се повтаря, махнат за по-голяма стегнатост, както и стихът: "да ми носи това ситно писмо"; не на място сложен, неясен: като че ли майка му ще носи някъде писмото (бел. съст., И.Б.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.