55. МОМЧИЛ ЮНАК И АЙКУНА ДЕВОЙКА

Том І: Юнашки песни

Служба служи Момчил добър юнак,
та покани до седем кральове,
та седеа и си гозба прават
низ ден у ден - месец и неделя.
Като седи гостье да гостува,
нещо им е на акъл паднало,
сами гостье мало продумали
защо Момчил неженето оди -
дали нема пари за сватбина,
или нема хубава девойкя?
Продумали и се усмихнали.
Согледа ги Момчил добър юнак,
Па на гостье потио говори:
- Фала вамо, мое добро гостье,
дали нема гозби по трапези,
или нема вино за пиене,
та си нещо ником усмивате? -
Тогай рекли до седем кральове:
- Сичко пълно по честна трапеза
и си има вино за пиене,
али си се тебе подсмиваме,
защо още неженето одиш -
дали немаш хубава девойкя,
или немаш пари за сватбина?
Тогай рече Момчил добър юнак:
- Имам пари сватба да направим,
имам пари три кули иманье,
ала нема хубава девойкя.
Тогай рекли до седем кральове:
- Фала тебе, Момчиле юначе,
та тува сме до седем кральове,
секи си има по мила сестра
и си има йощ по-мила щерка.
Да нема ли мома за тебека?
Тогай рече Момчил добър юнак:
- Фала вамо, до седем кральове,
мене майкя клела и преклела
да не земем бугарка девойкя,
я да земем девойка турчанка.
Чул съм, разбрал у Будина града,
чул съм, разбрал Айкуна девойкя.
Че да идем нея да си сакам.
Или може мома да си земем,
или че си и глава загубим.
Па си стегна своя добра коня,
изпраща го него мила сестра,
па Момчилу потио говори:
- Фала тебе, Момчиле братенце,
че да идеш Айкуна да сакаш,
али колко юнаци ойдоа,
що дойдоа, един не дойдоа.
Ка че минеш воз тесни клисури,
стред клисури студено кладенче,
кладенче е върло омайниче:
кой ка пийне студена водица,
върла ми го дремка наодреми.
Кой ка легне юнак да си преспи,
а що си е Нишлим Муста бегу,
он си ходи с шеесе сердари,
он си ходи по гора на лова
и си лови премлади юнаци,
Немой, брайно, водица да пийнеш,
Немой, брайно, дремка да задремеш!
Послуша я Момчил добър юнак,
та си яхна своя добра коня,
та си мина през поле широко
и настана воз тесни клисури.
Върлем го е жеда ожедила,
ожедила, водица препило.
Кога ойде край студен кладенец,
он си слезна от добраго коня,
та си пийна студена водица.
Щом си пийна, дремка го одрема.
Тогай легна Момчил добър юнак,
тогай легна мало, та си заспа.
Ете дойде Нишлим Муста бегу.
Ка си дойде край студено кладенче,
ка си виде Момчил добър юнак,
дека спийе край студено кладенче,
ка го виде и назад се повърна,
на сердаре потио говори:
- Я бегайте, шеесе сердаре,
край кладенец люта хала лежи -
на уста му овца яловица,
на чело му две църни ягнища.
А що беше кьор Алиа Муса,
а що беше, Бог да го убие!
Проговори кьор Алия Муса:
- Я се не бой, Нишлим Муста бегу!
Това не е люта халетина,
На това е Момчил добър юнак.
Дебом деби да го издебиме,
издебиме, сабля докачиме
и па после раце увържеме!
Послуша го Нишлим Муста бегу,
издебиа Момчил добър юнак,
земаа му нему остра сабля,
па вързаа Момчил добър юнак,
на ръце му двои белезници,
на нозе му трои букачии,
на гърло му три дробни синджире.
Па си викат Момчила юнака:
- Леко стай, Момчиле юначе,
твоя сабля у наши е раце!
Събуди се Момчил добър юнак.
Що да чуе Момчил, що да види?
Се укован Момчил и увързан.
Забраа си Момчила юнака,
вързаа го коню за опашка,
па го карат през поле широко.
Досети се кьор Алиа Муса,
досети се, Бог да го убие,
на сердаре потио говори:
- Фала вамо, шеесе сердаре,
извадете, бре, църна шамия,
вежете му нему бело лице,
Приличен е, Бог да го убие,
немой, море, некой да го види,
да го види от нашата вера,
да го види, да го бигиндиши!
Послушали шеесе сердаре,
извадиа, бре, църна шамиа,
та вързаа Момчиловото лице.
А що беше Айкуна девойкя,
излезнала на високи чардак,
та си гледа през поле широко,
та видела свое мило брате,
дека иде през поле широко
и си кара Момчила юнака.
Сама си е мома продумала:
- Брат ми ойде по гора на лова,
нищо лова не могъл да фане,
сал си фанал мене първо любье.
Тогай дойде Нишлим Муста бегу
и докара Момчила юнака,
турил го у тевни зандани,
дека има вода до колена,
дека има шавар до рамена,
у водата змии и гущере,
да си пият Момчила на живо.
Затвориа Момчила юнака.
Тогай ойде Нишлим Муста бегу,
тогай ойде на ладно кафене,
да си дава, бре, кръчма голема,
че е фанал Момчила юнака.
Тогай рече Айкуна девойкя:
- Фала тебе, моя стара мале,
нещо ме е глава заболело,
Я си легнах мало, та си заспах,
у сън ми се, мале, приказало
да отворим, бре, тревни зандани,
дека има вода до колена,
дека има шавар до рамена,
да умием мое бело лице,
ега би ми глава оздравела.
Нел е майкя върла атарджийка,
додаде и ключи от зандани,
та отвори, бре, тевни зандани,
па Момчилу потио говори:
- Фала тебе, Момчиле юначе,
ако очеш вера да промениш,
че те пущим из тевни зандани.
Тогай рече Момчил добър юнак:
- Фала тебе, Айкуно девойкьо,
глава давам, вера не менюем!
Ако очеш вера да промениш,
да те водим на мои дворове,
да те правим честита кралица,
опущи ме низ тевни зандани!
Послуша го Айкуна девойкя,
па Момчилу потио говори:
- Фала тебе, Момчиле юначе,
немой нещо измама да стане?
А що рече Момчил добър юнак:
- Фала тебе, Айкуно девойкьо,
немам у що върлем да се кълнем.
Очи имам, море, да ги немам,
ако стане дума на измама!
Али слушай, Айкуно девойкьо,
немой нещо ялънъж да стане,
да ме губиш младо и зелено?
Тогай рече Айкуна девойкя:
- Фала тебе, Момчиле юначе,
язе съм, бре, чорап заплела,
заплела съм, да го не доплетем,
ако стане това на измама!
Повърна се Айкуна девойкя,
повърна се и врата затвори,
па си влезна у дълбоки земници,
та нагребе ебета, жълтици
и си влезна у ладни яхъре,
та си направи коня Момчилова
и си избра коня за себе си.
Па изведе до два добри конье,
натовари ебета жълтици
и отвори порти нашироко,
отвори, бре, тевни зандани
и опущи Момчила юнака.
Ка излезна Момчил добър юнак,
ка излезна, и на кон се качи.
Качиа се до два добри млади,
па пущиа през поле широко,
настанаа у гора зелена.
Кога дойде Нишлим Муста бегу
що да види бегу, що да чуе?
Порти са му докрай отворени,
на зандани врати отворени.
Викна бегу, колко що си може:
- Сбирайте се, шеесе сердаре,
я справяйте ваши добри конье
да гониме млада каурина,
че е бегал, Бог да го убие,
и е завел Айкуна девойкя.
Справили се шеесе сердаре
и със них е кьор Алиа Муса,
па си гонат Момчила юнака.
Обърна се Айкуна девойкя,
обърна се през поле широко,
па Момчилу потио говори:
- Фала тебе, Момчиле юначе,
да каква ни потера пристига,
сега че си два млади гинеме!
- Айде - рече момчил добър юнак -
не бой ми се, Айкуно девойкьо.
Карай коня през гора зелена!
Тогай слезна Момчил добър юнак,
А що рече Момчил добър юнак:
- Фала тебе, Айкуно девойкьо,
немам у що върлем да се кълнем.
Очи имам, море, да ги немам,
ако стане дума на измама!
Али слушай, Айкуно девойкьо,
немой нещо ялънъж да стане,
да ме губиш младо и зелено?
Тогай рече Айкуна девойкя:
- Фала тебе, Момчиле юначе,
язе съм, бре, чорап заплела,
заплела съм, да го не доллетем,
ако стане това на измама!
Повърна се Айкуна девойкя,
повърна се и врата затвори,
па си влезна у дълбоки земници,
та нагребе ебета, жълтици
и си влезна улади и яхъре,
та си справи коня Момчилова
и си избра коня за себе си.
Па изведе до два добри конье,
натовари ебета жълтици
и отвори порти нашироко,
отвори, бре, тевни зандани
и опущи Момчила юнака.
Ка излезна Момчил добър юнак,
ка излезна, и на кон се качи.
Качиа се до два добри млади,
ла пущиа през поле широко,
настанаа у гора зелена.
Кога дойде Нишлим Муста бегу,
що да види бегу, що да чуе?
Порти са му докрай отворени,
на зандани врати отворени.
Викна бегу, колко що си може:
- Сбирайте се, шеесе сердаре,
я справяйте ваши добри конье
да гониме млада каурина,
че е бегал, Бог да го убие,
и е завел Айкуна девойкя -
Справили се шеесе сердаре
и еас них е кьор Алиа Муса,
па си гонат Момчила юнака.
Обърна се Айкуна девойкя,
обърна се през поле широко,
па Момчилу потио говори:
- Фала тебе, Момчиле юначе,
да каква ни лотера пристига,
сега че си два млади гинеме!
- Айде - рече Момчил добър юнак -
не бой ми се, Айкуно девойкьо.
Карай коня през гора зелена!
Тогай слезна Момчил дебър юнак,
та си зема ебета жълтици,
та ги сейна през гора зелена,
па Айкуни потио говори:
- Фала тебе, Айкупо девойкьо,
карай коня през гора зелена,
доде минат шеесе сердаре.
Почека си Момчил добър юнак,
заминаа шеесе сердаре.
Тогай рече Момчил добър юнак:
- Я се качи, Айкуно девойкьо,
я се качи на доброго коня
да гониме шеесе сердаре,
да гониме, да ги пристигнеме!
Послуша го Айкуна девойкя,
та яхнаа нихни добри конье,
та бутнаа по равни друмове,
пристигнаа шеесе сердаре.
Пристигна ги Момчил добър юнак,
кой ка стигне Момчил добър юнак,
кой ка стигне, надве го пресече
и на турци потио говори:
- Юрци, турка утече каурина,
ем заведе Айкуна девойкя.
- Ка си изби шеесе сердаре,
сал остави Нишлим Муста бегу.
Ка остана и го жив фана,
та му върза раце наопако
и го върза коню за опашка,
та го кара по равни друмове.
Изминаа, бре, гора зелена,
настанаа през поле широко,
нещо им се насреща темнее,
темнее се като тевен облак.
Тогай рече Айкуна девойкя:
- Фала тебе, Момчиле юначе,
да що ли ни насреща ни иде?
Темнее се като тевен облак,
ал прилича па на силна войска.
Тогай рече Момчил добър юнак:
- Не бой ми се, Айкуно девойкьо,
да това е моя мила сестра,
с войска иде мене да си траже.
- И срещнаа неговата сестра,
срещнаа я на поле широко.
Малко са си по друм повървели,
зададе се и друга ордиа.
Тогай рече Айкуна девойкя:
- Фала тебе, Момчиле юначе.
още нещо насреща ни иде?
Темнее се като тевен облак,
ал прилича па на силна войска.
А що рече Момчил добър юнак:
- Не бой ми се, Айкуно девойкьо,
да това е мойо мили уйкя,
он си води тая силна войска,
он я води, мене да ме траже.
Посрещнаа и другата войска,
посрещнаа я на поле широко.
Малко са си по друм повървели,
нещо им се насреща чарнее,
чарнее се като тевен облак.
Тогай рече Айкуна девойкя:
- Фала тебе, Момчиле юначе,
още нещо насреща ни иде?
Темнее се като тевен облак,
ал прилича па на силна войска.
А що рече Момчил добър юнак:
- Не бой ми се, Айкуно девойкьо,
това ми е чичово братенце,
с войска иде мене да си траже.
Посрещнаа оной силна войска,
па тръгнаа по равни друмове,
заведоа Айкуна девойкя,
заведоа на Момчилови двори,
положиа на честна трапеза,
направиа, бре, сватба голема,
низ ден у ден три месеци време.
Редом дари Момчил добър юнак,
редом дари по честна трапеза,
кого злато, кого чисто сребро,
а шюра си феси от ялмази.
Ка направи, бре, сватба голема,
па изпрати петстотини души,
па -изпрати, бре, силна ордиа,
заведоа Нишлим Муста бегу,
заведоа дома на дворове.

Стихът: "я турчанка, мома англичанка" - изхвърлен като чужд за народната песен. Това наложи поправката на по-горния стих - вместо "я да земем мома я турчанка" става "я да земем девойка турчанка" (бел. съст., И.Б.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.