27. КРАЛИ МАРКО, ГРУЙО И ФИЛИП МАДЖАРИНА

Том І: Юнашки песни

Шенлик прави Филип Маджерина,
че годява мома Соколина.
Той калеса седемдесет краля
и калеса осемдесет бана;
калеса ги на честна тръпеза,
не калеса Кральовича Марка -
като доди Кральовичин Марко,
ще доведе Груя мало дете.
Марко си е много винопиец,
а пък Груйо твърде ракиджия,
във ракия много кавгаджия,
щом-то додат в Филипови двори,
щом-то додат, кавга ще направът,
ще развалът кралската тръпеза.
Марко има една мила сестра,
мила сестра Лева самодива,
префръкнала Филипу край двори,
зачула е седемедсесет краля,
зачула е осемдесет бана,
едат, пият, хем се Богу молят
да не чуе Кральовинин Марко.
Записала Лева самодива,
записала кралски сладки думи,
запрати ги Марку на вечеря -
книга падна на дясно коляно,
той вечеря и книга прочита.
Съгледа го Груйо мало дете
и на Марка благи думи дума:
- Ой та тебе, тейно мил бащице,
що вечеряш, бяла книга четеш?
Що й писано в тая бяла книга?
А Марко му тихом отговаря:
- Ой та тебе, Груйо мили сине!
Нъли питаш, право да ти кажъ -
Шенлик прави Филип Маджерина,
че годява мома Соколина,
та калесал седемдесет краля
и калесал осемдесет бана,
не калеса тебе и пак мене,
че сме ние хора погрузени;
щом-то идем на честна тръпеза,
где развалим царската тръпеза,
да засрамим Филип Маджерина.
Зачула й твойта мила леля,
та писала тая бяла книга.
Груйо си му тихом отговаря:
- Хайд' да идем и некалесани!
Па стегнали до два добри коня,
Марко стегна Шарка добра коня,
Груйо стегна коня Газибара.
Качили се два добри юнака,
че продума Кральовичин Марко:
- Ой та тебе, Груйо мало дете,
оти не зе фенер от алтъна,
да го носим на кралска тръпеза
да ни свети и деня и нощя.
Повърна се Груйо мало дете
да си земне фенер от алтъна,
а Марко му тихом проговаря:
- Не връщай се, Груйо мало дете,
кол' се върнеш, нам ур се разваля...
Тръгнали са у равни друмови,
та доишле Филипу край двори,
чимшир порти бяхъ затворени -
Груйо стегна коня Газибара,
та прескочи горе през доваре
и отвори Филипови порти,
та си влезе Кральовичин Марко.
Никой не се от место си мърдна,
не се мърдна место да им стори,
посрещна ги Филип Маджерина:
- Добре дошле, Марко побратиме!
Той посегна коня да улови,
а Марко му благи думи дума:
- Хей та тебе, Филип Маджерино,
я не лови наши добри конье,
наши конье сами се развождат,
но камо ти свекя на тръпеза
да ти свети, слуга да ти служи,
да ти свети, аз сеир да чиня,
да ти чиня седемдесет краля,
седемдесет краля, осемдесет бана?
Досети се Филип Маджерина,
та отиде във нова одая,
напремени мома Соколина,
премени я се във сухо злато,
нареди й на белите пръсти,
нареди й пръстеньи бурманлии,
по пръстеньи безценни камънье
и даде й чаша сребърница,
изведе я на равни дворови,
наред служи седемдесет краля,
наред служи осемдесет бана.
Марко седи на софра на края
и прегърнал Груя мало дете,
прегърнал го на дясно коляно.
Марко прие чаша сребърница,
та си изпи руйно сладко вино
и чаша си на мома подади.
Ред бе дошло Груйо мало дете -
подала му мома Соколина,
подала му чаша с руйно вино,
той не прие чаша с руйно вино,
нъ улови мома за ръчица,
та й стисна тънки бели пръсти,
потроши й пръстеньи на пръсти,
попадали безценни камънье.
Груйо бере, в джебове ги крие,
съгледал го Филип Маджерина,
отговаря Филип Маджерина:
- Хей ви вази, осемдесет бана,
гледате ли отдек кавга става?
Съгледале седемдесет краля,
съгледале осемдесет бана,
отговарят осемдесет бана:
- Хей та тебе, Кральовичин Марко,
не е юнак, който мома лови,
който лови за дясната ръка
да й троши пръстеньи на пръсти.
Кажи, Груйо ако си е юнак,
ако си е юнак над юнака,
да преплува три велики води,
да преплува Сава и Морава,
да преплува тихи бял Дунава,
да си иде отвъд в Кара Влашка,
в Кара Влашка у царската бахча,
тамо има дърво кеферично,
дърво грее като ясен месец,
листите му като ясни звезди,
на върха му три злати ябълки,
ябълките като ясно слънце,
да откъсне три злати ябълки,
да донесе на честна тръпеза,
да ги срежем мезе да ядеме,
да ги ядем, ракия да пием -
да му дадем мома Соколина.
Ка ги зачу Груйо мало дете,
той си пусна мома Соколина,
пусна мома, на нозе си скочи,
пристегна си коня Газибара.
Съгледа го Кральовичин Марко
и Груйо си тихом проговори:
- Ей та тебе, Груйо мало дете,
я остави коня Газибара,
че е коня твърде аджамия,
ти на него -друга аджамия,
не знаете как се вода плува,
ами земни Шарка добра коня,
че си знае на река бродове
и вчера е оттамока дошел.
Послуша го Груйо мало дете,
та остави коня Газибара
и си стегна Шарка добра коня,
та се качи Груйо мало дете,
па отиде във равни друмове
и преплува три води велики,
та отиде отвъд в Кара Влашка
и си влезе във царската бахча,
там съгледа дърво кеферично,
свидно бе му ябълки да откъсне.
Той прикара Шарка добра коня,
та улови дърво за средата,
изтъргна го с вършье и коренье,
зарамчи го на кривак наместо.
Нъли беше дърво самодивско,
изскокнале дърво низ коренье
изскокнале до три лами кучки,
първа ламя Груйо проговаря:
- Хей та тебе, Груйо мало дете!
Остави ни дърво кеферично
да та даря аспри неброени.
А Груйо й тихом отговаря:
- Ази имам аспри неброени,
ала немам дърво кеферично.
Втора ламя Груйо проговаря:
- Остави ни дърво кеферично,
да та даря безценни камънье.
А Груйо й тихом отговаря:
- Хей та тебе, втора ламьо-кучко!
Ази имам безценни камънье
ала немам дърво кеферично.
Трета ламя Груйо проговаря:
- Я са запри, Груйо мало дете,
да та даря мома Соколина.
Нъли беше Груйо аджамия,
нъли бе му мома във акъля,
той си запря Шарка добра коня,
пристигна го трета ламя-кучка,
заптиса му Шарка добра коня,
а коня му арбанашки дума:
- Хей та тебе, Груйо мало дете,
що си седиш, та се чудба чудиш?
Усрамихме Марка Кральовичин!
Я си бръкни в теркийни джебове,
та извади чарклии махмузи
и ги тури на юнашки нозе,
та ма ръгни във дребните ребра
и извади фаша за цървуле,
да ми стигне до белия дробец,
да заболи на клетото сърце,
да се сетя за млади години -
да изскокна лами низ устата.
Слезни, Груйо, от добрата коня
и откачи тежка боздугана
да пребиеш до три лами кучки,
превържи ги коню за опашка.
Послушал го Груйо мало дете,
та си бръкна в теркийни джебове,
извади си чарклии махмузи,
та ги тури на юнашки нозе,
ръгна коня във дребни ребърца,
извади му фаша за цървуле,
заболя го на клетото сърце,
та се сети за млади години
и изскокна лами низ устата.
Грабна Груйо тежка боздугана,
та си преби до три лами кучки,
превърза ги коню за опашка
и нарами дърво кеферично,
та преплува три води велики.
Като върви във равни друмове,
дигнаха се мъгли и прахове...
Ядат, пият седемдесет краля,
ядат, пият осемдесет бана,
ядат, пият, Марку се присмиват:
- Надаш ли се, Кральовичин Марко,
падаш ли се Груйо да ти дойде,
да донесе три злати ябълки,
да земните мома Соколина?
Че нали е дърво самодивско,
тамо има до три лами кучки,
изяли са Груйо мало дете...
А Марко им тихом отговаря:
- Яжте, пийте, седемдесет краля,
яжте, пийте, осемдесет бана,
ако ми е Груйо мало дете,
оно ми е от Марково сърце,
той ще иде и пак ще си дойде,
ще донесе три злати ябълки,
ще ви земним мома Соколина...
Това рече, още не изрече,
ей че стигна Груйо мало дете.
Отговаря Филип Маджерина:
- Ой та тебе, Марко побратиме,
кажи Груйо, кажи мало дете,
да не ввожда до три лами кучки,
че тук има и трудни кралици
да н'измятът нихни дребни деца.
Послуша го Кральовичин Марко,
че посрещна Груя мало дете,
говори му Кральовичин Марко:
- Хей та тебе, Груйо мало дете,
я остави до три лами кучки,
превържи ги вънка за доваре,
па си внеси дърво кеферично,
засади го насреди на двори.
Видели го седемдесет краля,
видели го осемдесет бана,
сичките са на ноги станале,
между себя благи думи думат:
- Чули бехме дърво кеферично,
чули бехме - не бехме видели,
живи бехме дърво да видиме -
просто да е мома Соколина,
просто да е Груйо мало дете,
да я люби по живо, по здраво!
А Груйо си тихом отговаря:
- Хай та тебе, Филип Маджерине,
нека седи дърво кеферично,
яека бъде до друга година,
ако й рекъл Бог, да си добие,
да добие мома Соколина,
да добие едно мъжко дете
и да додим у баба на гости,
да си вържем люлка позлатена,
да люлеем нашто мъжко дете,
ний да седнем с Филип Маджерина,
да си седнем под дърво на сянка,
да ни служи мома Соколина,
да ни служи вино и ракия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.