|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
94. МОМА СЪНУВА ДВА ГЪЛЪБА
Том II: Обредни
песни
Седи мома у градина
та си шие свилен ръкав,
па заусна, та задрема,
па задрема и сън гледа:
Припадна ми тевна мъгла,
из мъглата два гълабе,
дури лета пера рона. -
Па се сепна, събуди се,
па на майкя казуваше:
- Мале, мале, стара мале,
ка уснах, та задремах,
зауснах и сън гледах:
припаднала тевна мъгла,
из мъглата два гълабе,
дури лета, перья рона. -
А майкя и казуваше:
- Леле, черко Ангелино,
нали питаш, че ти кажем:
то щото йе тевна мъгла,
а това йе тежка сватба,
а щото са два гълабе,
а това са два девере.
Връбница, Софийско; коледна - на мома (СбНУ 3, с. 16).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|