|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
90. МОМА СЕ МОЛИ ДА НЕ Я ЖЕНЯТ
Том II: Обредни
песни
Върбица се превиваше
през две, през три бързи реки.
Не йе върба, ни ракита,
нало ми йе малка мома,
премаля се на брата си:
- Леле, брайно Михаиле,
я настани ти на тата,
ти на тата, я на мама,
да ме млада не оженат,
да походим, да поносим,
да повеем бели поли,
като шатор по ливадье;
да повеем руси коси
като паун дробни крила;
да заградим брату двори,
невен пъркье да проплетем,
да оставим три вратници:
една врата да доода
добри гости колежане,
добри гости годежници,
трекья врата я да бегам,
да ме дома не затичат. -
И брат и я послушало:
он настана на баща ю,
а па она на майкя си,
та я млада не жениа,
та пооди, та поноси,
та повея бели поли,
като шатор по ливадье,
и повея руси коси,
като паун дробни крила;
и загради брату двори,
оплете ги с невен пъркье,
оставила три вратници:
една врата доодиа
добри гостье колежане,
друга врата доодиа
добри гости годежници,
доодиа, годиа я.
Станянине, господине.
Връбница, Софийско; коледна - на мома (СбНУ 3, с. 17).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|