85. МОМА СЕ НАДГРЯВА
СЪС СЛЪНЦЕТО - 3

Том II: Обредни песни

Пофали се малка мома,
ей, Коледо, мой Коледо,
снощи вечер на седенка,
озарана на герана
пред момите, пред момците,
пред булките, пред подевки,
че си има девет ризи,
девет ризи копринени,
а десета суо злато
и надгрева ясно слънце.
Дочула я Слънчо сестра,
па на Слънчо отговаря:
- Леле варе, Слънчо брайно,
пофали се малка мома
озарана на герана
пред момите, пред момците,
че си има девет ризи,
девет ризи копринени
и десета суо злато
и надгрева ясно слънце. -
Слънчо праща два юнаци:
- Сам да дойде на изтоци,
дето Слънчо рог подава,
да са двама кавулиме.
Ако ли ма тя надгрее,
да ми земе руса глава,
ако ли я аз надгрея,
да и зема руса глава. -
Кога петли първо пели,
малка мома коса мие.
Кога петли повториле,
малка мома коса реди.
Кога петли потретиле,
малка мома дреи зима.
Кога петли причестиа,
малка мома на изтоци,
дето Слънчо рог подава.
Доде Слънчо да подгрее,
малка мома във обяда,
доде Слънчо във обяда,
малка мома право пладне,
доде Слънчо право пладне,
малка мома икиндия,
доде Слънчо икиндия,
малка мома на заода.
Превари го малка мома.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.