83. МОМА СЕ НАДГРЯВА СЪС СЛЪНЦЕТО - 1

Том II: Обредни песни

Похвалила се Дойкина майка,
Дойне ле, Добро льо, малка моме,
че си има хубава Дойна,
хубава Дойна, гиздава щерка -
от слънцето по-хубава,
от месеца дваж гиздава.
Де я зачу ясното слънце,
та си прати калесници,
калесници, въпросници:
- Де да й Дойна - тук да дойде,
тук да дойде на изтока,
на изтока при слънцето -
да са двама сбалбариме,
сбарбариме, надгрееме. -
Изгряло е ясното слънце,
изгряло е и зайдяло;
изгряла е хубава Дойна-
не зайдева, не мръкнува.
Де я видя нейната майка,
че си викна, та провикна:
- Мари, Дойне, хубава Дойне,
мър бръкни си в пъстрата пазва,
та извади си бял дюлбен,
та си покрий бялото лице,
че изгоряха търпанджии,
търпанджии по ливади,
агънцата в кошарите,
малки деца по снопове. -
Че я зачу хубава Дойна,
па се спусна към майка си:
коса и се вихрееше
като ялха на планина;
лице и са белееше
като пряспа дваж навята;
очи и са бистрееха
като в планина два кладенца.
Наздраве ти, хубава Дойно,
от бога ти тва наздраве!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.