|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
74. ЛУДО-МЛАДО ВЗЕМА МОМА
ЗМЕЙОВИЦА ЗА НЕВЕСТА
Том II: Обредни
песни
Тръгнало е лудо-младо
низ горица, низ зелена
да си лови дребна лова,
дребна лова яребици
и по-дребна пиперици.
Не е нашло дребна лова,
на е нашло вита ела
вита ела съковита.
Той извърна тънка пушка,
та удари вита ела,
вита ела съковита;
удари я във върове,
изкърти я из корене.
Из корене излязнала
малка- мома змейовица.
Той я фана за ръчица
да я води при майка си,
а мома му отговаря:
- А бре, лудо, аджамия,
и това ли да та уча?
Съпаши ми корав пояс,
превържи ми бели ръки;
развържи ми червен чумбер,
превържи ми черни очи;
па ма фани за ръчица,
та ма води при майка си.
Да не рече твоя майка:
- Наметнице, натурнице,
сама си са наметнала,
наметнала, натурала;
но да рече твоя майка:
- Леле, сино, мили сино,
къде узе тая мома?
Не е мома като мома,
на е мома - ясно слънце,
очите и - ясни дзвязди,
веждите и - плетен гайтан,
като оди - вятър вяе,
като седи - слънце гряе,
като дума - бисер ниже.
Радилово, Пещерско; коледна - на ерген (Илиев, с. 12-13, № 4).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|